Управниците на Ивайловград пишат до премиера Борисов

ГОТОВИ НА ПРОТЕСТ

Кметът на община Ивайловград Диана Овчарова и председателят на Общинския съвет Дарина Кисьова – Зафирова изпратиха писмо до министър-председателя Бойко Борисов с молба за съдействие относно забавената рехабилитация на републиканския пътен участък Ивайловград – Славеево. В писмото се казва, че гражданите от общината са готови на протести, ако до есента ремонтът не бъде завършен, и още, че недоволството ескалира и рефлектира както върху ръководството на общината, така и върху правителството и партия ГЕРБ. Копие на писмото е адресирано и до Агенция „Пътна инфраструктура".

СТРОИТЕЛСТВОТО

Близо година пътната отсечка с дължина 4.321 км от входа на село Славеево до входа на Ивайловград се ремонтира, но работата е свършена наполовина. Строителството на обекта е започнало на 12 август 2011 г. и първоначално обявеният срок е бил края на декември 2011 г. След това срокът два пъти се е удължавал. Сега от няколко месеца работата е прекратена. В чертите на града бе положен асфалт, но има шахти, които не са затворени или пък са поставени неподходящо на новата асфалтова настилка. На един от изходите на Ивайловград, без да е обозначено, е оставено място, където асфалтът е разкъртен, за да се положи нов, но така и не е положен и шофьорите, особено тези, които за първи път преминават с колите си през това място, неочаквано попадат в оформилата се дупка, тъй като не е поставен и съответен предупредителен знак.

БЕЗОБРАЗЕН ПЪТ

Най-засегнати са жителите на село Славеево, на които по-често се налага да пътуват по ремонтирания път, който в този участък е оставен в безобразно състояние. Асфалтирането там е частично, има места без настилка, с неравности и е необходимо шофьорите да преминават с намалена скорост като внимават да не хлътнат в някоя по-голяма дупка, зейнала при незавършилия ремонт. През този участък преминават гостите от Гърция и от България, които са решили да посетят Ивайловград и като туристи, преминавайки през ГКПП Ивайловград – Кипринос.

ОБЕЩАНИЯ

С официално писмо до кмета на Ивайловград на 22 февруари 2012 г. Агенция „Пътна инфраструктура" уведомява, че строително–монтажните работи ще бъдат завършени на 15 април 2012 г. И този срок обаче остава само на хартия.

Пътната агенция е сключила договор за изпълнението на проекта с фирма „Пътстрой" ООД. Средствата, с които се извършва рехабилитацията на тази отсечка са от  Оперативна програма „Регионално развитие" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Строителният надзор на обекта е поверен на „Ен Ар Консулт" ООД в Хасково.

 

 

 

 

Ивелина Балчева : Изкуството трябва да има нови социални функции

Ивелина Балчева е носител на 18 наши и международни отличия - от „Златния Орфей", от фестивали в Ирландия, Русия, Казахстан, Турция, Египет, Франция. С богатия си, характерен, силен глас тя изпълнява поп, джаз, български фолклор, етно и уърлд музика. От  години развива концертна дейност в Близкия и Средния изток. Ивелина е и най-ярката представителка на българската популярна музика в Казахстан.

На тазгодишните културни празници „Мистериите на Хухла 2012" Ивелина Балчева, заедно с оркестъра на Нешко Нешев,  представиха новата пиеса „Летни дъжд" - народна музика, с ориенталски елементи. Това е необикновена, вдъхновяващо и изключително талантливо произведение, което Нешко Нешев е написал в екстаз, както той самия признава. Текстът бе на Иван Бунков,  а неподражаемото изпълнение бе на певицата Ивелина Балчева, специален гост на празника.

Въпрос : Госпожо Балчева, не присъствате много в културния живот на страната. Не Ви чуваме по радио, телевизия, както преди години. 

Каква е причината ?

Отговор : В последно време изгубих много близки хора. Свекър, свекърва, зълва ми много рано си отиде. Майка ми е с диабет и алцхаймер, много тежка форма, и баща ми гледах три години и седем месеца на легло с два инсулта. Тежко ми е . Опитвам се за тях да прилагам музикалната терапия при този род болни хора, за да поддържам техния дух и да ги подготвя за пътя им към смъртта, да им е по-леко. Затова се наложи да изкарам и един курс за лечение с арт терапия, която да може да се прилага при деца, които имат проблеми с аутизъм и дислекция . Наложи се да бъда и ресурсен учител на  такива деца , а иначе основното ми образование е висше педагогическо с втора специалност музика и пеене. Видях, че в групите , където бях ресурсен учител имаше доста добри резултати с арт терапията и това ме амбицира да се занимавам успоредно с това и да правя изкуство. 

Въпрос : Използвате терапевтична музикална методика. Има ли бъдеще в това  ?

Отговор : Вярвам, че тепърва ще бъдат финансирани все повече подобни структури и програми, които ще използват възможностите на музиката като катализатор на жизненост и оптимизъм. Изкуството все повече ще служи за арт терапия и ще ни адаптира към новите и непрекъснато променящи се реалности. Затова музиката трябва все повече да въздейства и да съжителства с проблематиката на обикновените хора. И да придобива все повече социални функции.

Въпрос : Успявате ли  в това да реализирате социални функции на изкуството ?

Отговор : Лично моето мнение е ,че през последните 10 -15 години социалната среда на хората и която всички ние изграждаме,  страшно много се промени и то в негативен план. Тя не е така устойчива, за да търсим устойчиви резултати и в житейски план, и в професионален план, за да търсим реализация за какъвто и тип професии да става дума. Според мен все по-малко ще стават ангажиментите за нас хората на изкуството и ние трябва да търсим нова социална среда за реализацията на това, което правим. Аз си задавам поне от  10 години въпроса,  защо правя дадена песен, спектакъл. Трябва ли да отида някъде, където ме канят да участвам, защото тук не опира въпроса да вземеш някакви пари, не че те не важни, напротив, важни са, но се мъча да правя  баланс между духовното и материалното. Но несъмнено, според мен е важна и функцията на събитието , на което един певец присъства.

Въпрос:  С такава нагласа ли приехте да  участвате в Мистериите на Хухла, защото сте убедена, че „Мистериите" имат и нова социална функция ?

Отговор : Аз за първи път съм в Ивайловградско. Стигнала съм до Крумовград, където сме били с композитора Борис Вълканов. За Ивайловградско разбрах колко много обезлюдени места има, на които им предстои да се промени социалния статус,  т.е да бъдат значими като населени места. Казах си, като дойда в Хухла не е важно толкова какво ще изпея вечерта, а всъщност какво съм вложила във всяка песен, какво послание ще отправя посредством песента. 

Аз се занимавам с проекти и искам да се знае, че от певец  до певец има разлика. Единият поема риска да прави изкуство, да има обществена позиция и становище , а другия просто си пее и си получава хонорарите. Според мен, още веднъж искам да подчертая изкуството, трябва да има нова социална функция. Да навлезе в старческите домове, в домовете за деца сираци и полусираци, в SOS  детските селища, както и труднодостъпните планински и полупланински селища. 

Мистерията на Хухла е мистерия точно за това ,че изкуството идва до едно такова малко селце, отдалечено от центъра на България, където хората рядко имат възможност да се докоснат до изкуството. Това изкуство трябва да ни даде вяра и оптимизъм  да продължи живота. Такива програми има в Италия. С микробусчета пътуват музиканти, артисти, както и лекари и се изпълнява правителствена програма.  Изкуството до най-труднодостъпните зони в Италия.Това е социална програма, която се финансира от правителството и се прави повече от 40 години.

Въпрос: Сега ни разкажете за началото. Откъде започнахте ? Защо сте избрали пеенето ?

Отговор : Всички в моето семейство пееха. Баща ми обичаше да пее бавните безмензурни народни песни, а майка ми хороводните. Искали са да ги вземат за солисти в шуменския ансамбъл, но не са отишли там. Баща ми се е занимавал с дърводелство, а майка ми е била електромонтьор. Сестра ми искаше да се занимава с пеене , но не и разрешиха.  Баща ми беше категорично против.  Това стана причина след  това нейния живот да се промени в негативен план. Аз наблюдавах всичко това и не позволих да ме спират за това,  което обичам да правя - да пея, да се занимавам с музика. И успях. Пеех по местните ресторанти в родния ми град в Провадия и изкарвах добри пари. В крайна сметка обаче пак по настояване на баща ми, завърших педагогика и работех допълнително като певица, но така и не получих подкрепа от родителите си. 

Преминах през много формации хорове, биг бендове,  само и само да  пея и да правя това, което ми харесва.Спечелих първия си конкурс на общински преглед  на художествената самодейност.  Взех голямата награда   и пак тайно от баща ми се явих на този конкурс

Въпрос: Не  се ли размива истинското изкуство в телевизионните песенни формати напоследък ?

Отговор :Аз съм против тези формати, сега :  „Гласът на България", „България търси талант", „ X фактор". Според   мен  децата , които се явяват там трябва да бъдат наистина уникални,  с изключителни качества, за да кажем ето това е таланта на България, а не защото някой се прави на шут,  или защото има много интересна биография и правим на негов гръб  пари и пиар. 

Когато навремето се правеха общински регионални национални ,  този който не се справяше беше освиркан, а сега публиката пляска на всички - и на фалшивото,  и на истински талантливото. Повече е показността сега и по-малко е таланта. След един такъв формат децата тръгват по участия и се създава един измислен звезден имич , една звездна мания около тях и след 3  години тези деца вече ги няма и така до следващия формат, който да изстиска поредния „талант" или пък да се завъртят там някакви пари и да се спечели. Аз го казвам, защото и моята дъщеря беше участничка в един такъв формат  и ние видяхме кухнята отвътре. Има разминаване между стойностното и желанието да се прави шоу.

Интервюто взе : Диана Маркова

Мандрица очаква гости от близо и далеч

Отново заедно в Мандрица. Такъв е призивът на сдружение за възраждане на селото . На 28  юли ще се съберат мандричани от близо и далеч, обединени от любовта към родния край. Изпратили сме покани и на потомци на мандричани, които живеят в  Албания и Гърция, сподели председателят на сдружението Ивайло Петров. 

Програмата за събора ще започне в 17  часа с фолклорен концерт, в който ще участват самодейни певчески състави от Ивайловград и народен оркестър. Организатор на събора е и кметството в Мандрица и новия кметски наместник Христо Пеев със съдействието на община Ивайловград.

ИСТОРИЯ : 

Много източници сочат 1636 г.  за година на основаването на с. Мандрица, позовавайки се на надпис на камък до гробищната църква „Света Неделя". Легендата разказва, че селото е основано от трима братя албанци-християни от Северен Епир, село Виткучи (Vithkuqi), които приели да снабдяват с продоволствие турската войска и в знак на благодарност, беят им дал земя - колкото могат да обиколят от изгрев до залез слънце. Издействал им и ферман, според който бъдещото село било освободено от данъци, а на това място турци да не се заселват.

Мистериите на Хухла в още снимки

Информация, снимки и видео и на сайта : www.sakarnews.info

ЕДИН ТВОЙ ДЕН РОЖДЕН, БЪЛГАРИЙО

Той е роден „два-три деня преди, или после Петровден"

                                              Захарий Стоянов

Този ден ти отива.

Име на камък, име на меч.

Ти неизменно навреме пристигаш,

щом ни трябва присъда и химн.

Ние републики триста да вдигнем,

все към твоята ще вървим.

 Васил Иванов Кунчев, от българска майка роден! – най-великата, най-трудната и необяснима следа и загадка. За него не върви и не минава пилатовската „енигма". Такива нека са Гъливер, Сизиф, Одисей, Херакъл, че и Орфей…

А ние да застанем пред един паметник.

Сто тридесет и едно са паметните места в България – и единадесет в Аржентина, Румъния, Украйна, Сърбия, Франция, Гърция, Северноамериканските съединени щати…

И още милиони в сърцето.

Гледаме фотографии и рисувани портрети и се вглеждаме в бронза и камъка да търсим очите му.

Надничаме в бездна, която незабележимо гледа нас.

Впрочем най-подробният му словесен портрет от натура ни е оставен от неговия предател. Четем:

„Той е със среден ръст, светлокестеняви меки мустачки и когато говори, едното му зъбче повдига малко горната устна, а очите му са големи и пъстри… Ето, аз сам дойдох, аз издавам, искам награда!" Паметлив съзаклятник, доброволен доносник, знаещ цената си.

Конакът го възнаграждава. В Диарбекир. След младотурската амнистия по заслуги става пристав.

Питаме се, дали в един наш китен град в Централна Северна България, област Ловеч, една от най-хубавите улици още носи името на уважавания „главен даскал Иван", на предателя в сянка Иван Фурнаджиев – Топала.

И дали само четири са въпросителните подир „народе???"– тази страховита едничка дума на 54-та страница от тефтерчето на Апостола.

В тефтерчето му има и още за законотворци, които товарят народа с бременa, до които и с един пръст не се допират.

Но каквото и да си говорим, неизбродими са апостолските друми, високо в планината една кошута пие вода от стъпките му. Незнаен воин е неговият гроб, тихи са паметниците. Тихи като сенчест вир с есенни листа, алея в лятна градина, или широка равна поляна, от която панаирът и циркът са си заминали.

А Левски е свой човек и на панаира в Узунджово – и е пристигнал като личен търговец на анасон и носи от Цариград осемдесет дарени златни гроша за пушки „американки", система уинчестър. Харесва тази модерна скорострелна иглянка, има такава от Букурещ. И още GASSER WIEN, револвер с дълга цев и фабричен номер 16671. За един такъв знаем в Кърджали. Наши уважавани интелектуалци по местожителство в Англия твърдят, че то „американките" май не били пушки, а по-скоро мини печатарски преси.

Не спорим с българите по света. Българите в Аржентина, Румъния, Украйна, Сърбия, Франция, Гърция, Северноамериканските съединени щати. В юлския ден и те са излезли пред своите паметници.

Накрая, какво още. Ами най-лесното и най-трудното.

Да помълчим пред тебе, свети Апостоле.

Мълком да почетем един от свещените рождени дни! – на едната за всички нам България.

И да положим китка цвете за нейния един син и безсмъртен Апостол.

 Иванко МАРИНОВ

P.S. За паметника на Левски в Ивайловград

Бюст-паметникът е открит по повод 164 -тата годишнина от рождението на Васил Левски, през 2001 година, с официална церемония от президента Петър Стоянов. Решението за издигането на паметника е на Общинския съвет в Ивайловград. Идеята е осъществена от община Ивайловград със съдействието на Общобългарски комитет и фондация "Васил Левски" 

Бюст-паметникът на Васил Левски е изработен от фирма "Виваруж" -София. Бронзовата отливка на бюста е изпълнена по гипсовия модел на склуптурката Росица Мишева, а архитектурния проект, ситуационното решение и вертикалната планировка са по проект на арх. Атанасов. 

90 сантиметровият бюст на Левски е монтиран на двуметров постамент в началото на градския парк в Ивайловград.

 

Недим Налбантоглу : Когато свиря сякаш полудявам

Недим Налбантоглу - турският музикант, с френско гражданство, известен в Европа като „човекът, който дава живот и кара цигулката да говори". За изключителния талант на Налбантоглу говори фактът, че той е поканен в Сорбоната за 80-ия рожден ден на Йехуди Менухин, един от най-големите цигулари в света, и в края на вечерта изнася концерт за гостите по специална покана на друг известен цигулар – Стефан Грапели. Той има концерт и в Queenn Elizabeth Concert Hall в Лондон през 2003 година. Във Франция печели албум на годината за енто джаз. Участва в повече от 25 албума в много различни страни и има концертни изяви във Франция, Германия, Мартиника, Швеция, Естония, Белгия, Португалия, Испания, Япония, Италия, Тунис, Индия и Мароко.

Въпрос : Защо толкова често посещавате България ?

Отговор : Аз съм родом от Къркалери, както е известно тук в България, Лозенград. Дали защото Тракия е някак обща за нас и за българи, и за турци и музиката ни сближава, но българската народна музика ми е сякаш в кръвта. Ще добавя и това, че прадедите ми са били музиканти от Македония и ето ти една сериозна причина да съм свързан с българския фолклор. Друга причина е приятелството ми с Нешко Нешев. Покрай него се влюбих  в тази музика и заобичах България и затова идвам често тук. Обичам българската народна музика. На концерти в чужбина използвам българската народна музика и правя импровизации, които пленяват публиката. 

Въпрос : Но защо пък точно и в Хухла? Вече за трети път.

Отговор : Харесвам това място, което е част от Родопите. Харесва ми въздуха, хората са много мили и топли. Тук преживянията ми са толкова силни, че когато се върна в Турция изпитвам носталгия към този край.

Въпрос : Какво е сътрудничеството Ви с Нешко Нешев ? Защо точно с неговия оркестър изнасяте концерти ?

Отговор : Запознах се с Нешко на един фестивал във Франция, когато свиреше в оркестъра на Иво Папазов. След това ги поканих на джаз фестивал в Берлин. След фестивала решихме да направим квартет. Лесно се сработихме с Нешко. Когато сме заедно на сцената е прекрасно. Енергията между нас е толкова силна. Сякаш мислим и дишаме едновременно при импровизациите.

Въпрос : Кой ви насочи към музиката ?

Отговор : Баща ми, който ръководеше хор в родния ми град. Ходех на репетициите на хора още на пет години и тогава баща ми ме учеше да свиря на мандолина. Но веднъж той донесе цигулка в къщи, още като я видях  скочих и казах, че това е моя инструмент. Научих се да свиря, сякаш винаги съм свирил на цигулка. Тръгнах на концерти заедно с баща ми и неговия хор и научих целия репертоар. След това учих в консерваторията в Истанбул, където ме приеха от раз. 

Въпрос : Когато свирите сякаш карате цигулката да говори. Така казват музикалните специалисти. Така ли е и за Вас?   Какво изпитвате, когато свирите ?

Отговор : Музиката звучи винаги в главата ми, а когато свиря сякаш полудявам. Искам да предам цялата тази лудост на публиката и да приобщя целия свят към музиката и моите импровизации. 

Въпрос : Всеки известен музикант се гордее и със своя инструмент. Каква е вашата цигулка ? 

Отговор : Цигулката я намерих от един колекционер в Истанбул. Това е чешка цигулка с над 200 годишна история. Много е скъпа, но успях да я изплатя само за две години. Този колекционер на цигулки видя в мен талантлив музикант и нито за миг не се поколеба да ми я даде макар, че тогава не можех да си я позволя. 

Интервюто взе : Диана Маркова

И код червено немее пред Хухленските мистерии

Поетът Петър Василев и световноизвестният цигулар Недим Налбантоглу от Турция станаха почетни селяни на ивайловградското село Хухла. Тази година мистериозният комитет заседава цели три дни и три нощи и определи двама изключителни творци да бъдат носители на званието, каза преди награждаването организаторът на културния фест хухленецът Иван Бунков. 

Малката статуетка цървул, с дупка на петата, в който се побира земното кълбо, поетът и музикантът получиха в присъствието на стотици хухленци и потомци на хухленци, гости от цялата страна, от Турция и Гърция, та чак и от Калифорния / САЩ/ дошли, за да се потопят в атмосферата на едно необикновеното културно събитие.

Поетът Петър Василев, който е роден в Хухла, рецитира свои стихове от последната си книга „Българска орис" - поезия и спомени, издателство на „Нов живот" - ИК „Родопи" ООД.  Творецът с треперещ глас представи няколко свои стихотворения и дълбоко от душа сподели : „ Поете,братко, и тебе виждам / и тебе чувам – зная ти хала :/ и ти си мачкан дважди и трижди.../ но стига братко, думи на халос - / по-тежки думи подбирай, брате, / по-леко вдигай челото горе, / че не случайно Бог ни изпрати/ такава орис...Българска орис."

Талантливият цигулар Недим Налбантоглу отново се разговори със своята цигулка. За трети път той посещава Хухла. На Зимните Мистерии през февруари на Трифон Зарезан тази година въпреки студа и снега прекоси три държави и свири заедно с оркестъра на Нешко Нешев на площада и в хоремага в селото. Не може да се забрави и неговото първо участие през 2011-та, когато облечен във везана българска риза, изпълни с такъв хъс „Дилмано, Дилберо", че все едно душата и сърцето си раздаде на Илинденя. Дълго още ще се помни и изпълнението му от тази година на музиката с импровизациите на основата на българския фолклор.

Безспорно едно от най-впечатляващото изпълнение в концертната програма бе новата пиеса „Летни дъжд" - народна музика, с ориенталски елементи, защото бе необикновена, вдъхновяваща и изключително талантливо произведение, което Нешко Нешев е написал в екстаз, както той самия признава. Текстът бе на Иван Бунков,  а неподражаемото изпълнение бе на певицата Ивелина Балчева, специален гост на празника. Написаната за Мистерииите на Хухла 2012 година музикална пиеса „Летни дъжд" бе подготвена непосредствено преди празника, а текстът бе сътворен буквално на крак предната вечер „Ако правим нещо ново, събираме се с един ден по-рано, за да се стиковаме– аранжименти, сола. Така беше и сега с „ Летни дъжд. С Ивелина се познаваме отдавна и всичко се получи много добре, сподели Нешко Нешев.

Програмата на импровизираната сцена на амфитеатъра на връх Свети Илия бе открита с изпълнението на „Химнът на Хухла". Една шеговита песен, за родното село, родило поети, доктори, генерали, журналисти и спортисти, музиканти, безспорни таланти, сътворена и изпълнена от хухленското семейство Златка и Илия Христови. След тях прозвуча и още един химн, на тракийци - „Ясен месец веч изгрява" на войводата Яни Попов, в изпълнение на хористите от клуб „Тракия" Ивайловград. 

Глас на върха извиси и таланта на България Богдана Петрова, чиято баба е родом от Хухла. И тази година групата от ивайловградското село Свирачи огласи сцената с автентичните песни на българите преселници от Мала Азия, запазили столетия носиите и песните на Хухла от преди изселването им оттатък Мраморно море.

Тази година присъстваше и хуморът. Дойдоха представители на хасковският вестник „Каунь", а самият главен редактор  Янко Митев бе водещ на вечерта заедно с журналистката Катя Стайкова от Пловдив. Езикът, на който се списва вестникът е хасковският диалект, а хухленският е доста подобен на него. Художниците от вестника направиха съвременна инсталация – „Плодородие" със зеленчуци, пуканки и бутилка ракия. Те рисуваха в движение и показаха на опънато въженце повече от двадесет рисунки от присъстващите типажи. 

Поздравление към присъстващите от името на кмета на общината Диана Овчарова отправи заместник-кметът Стефан Тонев. Той връчи на Иван Бунков подарък икона за параклиса „Свети Илия". Духовният храм тази година бе с художествено осветление, дарение от хухленеца инж. Христо Григоров и семейството му. Григоров сам е измайсторил пестеливото осветление. Преди години той сам измайсторил механизъм, който с помощта на чистачка от „Моксвич" , бие сам камбаната сутрин и вечер.

Ритуалното потапяне във водите на водопада –светилище край Арда отново събра гостите под прохладните сенки на вековните чинари. Присъстващите  бяха пленени освен от красотата на природата и от музикално-поетичният рецитал на Татяна Йотова от Айтос.

Част от Мистериите бяха и „Мистериозните цветя на Източните Родопи". Христо Христо и Стефан Аврамов, експерти по дива природа и биоразнообразие по проекта  „Новото тракийско злато" заедно с Цвятко Апостолов показаха снимки на красивите цветя. Фотоизложбата бе уредена в залата на читалището в Хухла. Посетителите на изложбата научиха, че орхидеите в района на Ивайловград са  близо 30 вида. Сред тях са пеперудоцветният салеп, включен в Червената книга на България, орхидеята пирамидален анакамптис, двурогата и паяковидна пчелици. Само тук се среща и дремников главопрашник.

Мистериозно започна и мистериозно завърши поредното издание на хухленския празник, за който се говореше дни преди началото и за който ще се говори и още много дни след това. Всеки присъстващ се зареди с положителна енергия от мистичния връх, а организаторите записаха в паметта за поколенията творчество на необикновени таланти. 

За поредна година Мистериите на Хухла се провеждат със съдействието на община Ивайловград и подкрепата на дарители.

Диана Маркова

 

Фотоизложба „Мистериозните цветя на Източните Родопи“ на фестивала в Хухла

Мистериозните цветя на Източните Родопи" показват в изложбата, която българско-холандският проект „Новото тракийско злато" представя в тазгодишното издание на фестивала „Мистериите на Хухла 2012" утре, на 14 юли,  в ивайловградското село Хухла.

Христо Христо и Стефан Аврамов, експерти по дива природа и биоразнообразие по проекта заедно с Цвятко Апостолов ще покажат снимки на красивите цветя.

Повечето хора ги свързват с тропическите страни и малцина знаят, че цъфтят и в България. В Източните Родопи и в района на Ивайловград растат близо 30 вида от тях. Сред тях са пеперудоцветният салеп, включен в Червената книга на България, орхидеята пирамидален анакамптис, двурогата и паяковидна пчелици. Само тук се среща и дремников главопрашник.

Всяка орхидея е микрокосмос, разказва координаторът по дива природа по проекта Христо Христов. Разнообразните им цветове са възникнали успоредно с развитието на опрашващите ги насекоми. Другият любопитен факт е, че симбиозата с микроскопичните гъби, които проникват в корените на растенията, осигурява или подпомага изхранването им.

Заради чувствителността си към промените в околната среда, красотата и биологичните си особености орхидеите са защитени растения.

Такива са и дивите орхидеи в района на Ивайловград в местностите „Ликана" и „Дупката".

Фотоизложбата „Мистериозните цветя на Източните Родопи" ще бъде подредена в сградата на читалището в Хухла. Откриването й е утре от 19.00 часа. Посетителите могат да си купят и пътеводителя и туристическата карта, изработени по проекта.

„Новото тракийско злато" e петгодишен проект (2009-2014) за устойчивото развитие на Източните Родопи, финансиран от Националната пощенска лотария на Холандия.

 

-----------------------------------------------------------------
Гражданска отговорност – Цените на компаниите

Мистериите на Хухла 2012 - ПРОГРАМА

Организира Инициативен комитет с подкрепата на община Ивайловград

Начало : 16 часа

Място – Водопадчето-светилище на Хармищанското дере, до Вековните чинари край река Арда

Три китари и една цигулка край водопада!

Поезията на Татяна Йотова в песен.

Песента на войводата от Ивайловград Яни Попов.

 

Начало: 17 часа

Място – „Камъните на Цар Дарий" до река Арда

Посещение и разглеждане на „Камъните на Цар Дарий". Версиите на геолозите и археолозите.

 

Начало: 18 часа

Място – Под вековните защитени от закона чинари

Ритуално потапяне във водите на река Арда.

 

Начало: 19 часа

Място – Читалището в центъра на село Хухла

Откриване на битов кът и изложба на холандския фонд „ Новото тракийско злато" – „Орхидеите в Ивайловградско".

 

Начало: 19.30 часа

Място – Центъра на Хухла

Полагане на венци пред паметника.

 

Начало: 20 часа

Място – Връх Свети Илия, на амфитеатъра, до тракийското светилище и параклиса „Свети Пророк Илия"

 Официално откриване на празниците от домакините: Инициативния комитет и ръководството на община Ивайловград.

Изпълнение на дует „Христови" – акордеон и вокал: „Химна на Хухла".

Изпълнение на женска фолклорна група от село Свирачи.

Представяне на вестник „Каунъ"

Изпълнение на фолклорна група от клуб „Тракия" в Ивайловград.

Представяне на книгата на Петър Василев – „Българска орис". Кратък рецитал на поета.

Изпълнение на БГ таланта Богдана Петрова.

Връчване на наградата „Почетен селянин на Мистериите на Хухла – 2012".

Изпълнение на оркестъра с ръководител акордеониста Нешко Нешев с гост- солист цигуларя Недим Налбантоглу от Турция и вокалистката Ивелина Балчева.

Премиера на музикалната пиеса „Хухла – молитва за дъжд", композирана специално за Мистериите на Хухла и изпълнявана от Нешко Нешев, Недим Налбантоглу и Ивелина Балчева.

 

-----------------------------------------------------------------
Гражданска отговорност – Цените на компаниите

Акордеонистът и композитор Нешко Нешев: Написах в екстаз “Хухла – молитва за дъжд!“

Хухленци добре познават репертоара ни, но с Недим пак ще ги изненадаме на Мистериите

Стягайте се на Илинденя да тропате хоро до зори!

Големият кърджалийски композитор и музикант, акордеонистът от оркестъра на Иво Папазов „Тракия" Нешко Нешев за трети път заедно с турския цигулар Недим Налбантоглу ще пали с музиката си духовете на „Мистериите на Хухла" на 14 и 15 юли. Първият беше миналата година на „Мистериите" в навечерието на Илинден, после на свети Трифон Зарезан и сега отново. Случва се по желание на жителите на селото, които първите два пъти не са се наситили на музиката и най-вече на хората. Сега музикантът се заканва да не спира до зори. Да видим кой ще издържи по-дълго – той или хорото.

 - След като за трети път се срещате с тези хора, дали ще успеете да ги изненадате с нещо?

- Хухленци вече добре познават репертоара ни, но пак ще ги изненадаме. Решихме този път програмата ни да е много различна от предишните два. Ще има много и разнообразна музика – фолклор, джаз, барок, ориенталска, класика – всичко ще е смесено. Но не това е изненадата. Имаме цели две! Специално за празника написах светкавично нова пиеса – „Хухла – молитва за дъжд" – за Илинден! В основата й е народната музика, с ориенталски елементи. Другата изненада е, че ще я изпълним с певицата Евелина Балчева. Тя ще участва в концерта ни.

- Недим Налбантоглу е световноизвестен музикант с много ангажименти. Вие също. Как успявате да се сработите?

- Преди десетина дни бях в Турция и обсъдихме репертоара с него. Ние сме в различни състави, в различни държави, но когато решим да свирим заедно, се срещаме и много бързо правим програмата. Стигат ни 10 минути – колкото да си кажем какво ще свирим. Вече се разбираме само с поглед. Ако правим нещо ново, събираме се един ден по-рано, за да се стиковаме за новите пиеси – аранжименти, сола. Така ще е сега с „Молитва за дъжд". Ще дойде и Евелина. И с нея се познаваме отдавна, имаме доста идеи за сътрудничество. Сега може би ще се договорим за някакво участие в Турция.

- Откога работите заедно?

- За първи път свирихме в Берлин преди десетина години. Тогава заедно с Иво Папазов основахме група „Балкан месинджър" /Балкански вестители/. Но с Недим се запознахме на джаз-фестивал в Брюксел. А в Берлин бяхме подгряващо трио на Джон Маклафлин. За два часа направихме едночасова програма. Свирихме балканска етномузика. Налбантоглу предварително знаеше за нас, познаваше музиката ни. И не беше трудно да се сработим. Той е виртуоз, ние също. Оттогава започна сътрудничеството ни. Свирим негови и мои композиции. Има много хубави пиеси. Родом е от Лозенград – Къркларели. Много обича народната музика и добре познава тракийската.

Миналата година направихме с него една поредица от предавания за музика по турската телевизия TRT. Беше много хубаво шоу. Свирехме с различни изявени в Турция класически музиканти. Групата се казваше „Пандора". Имаше голям успех. 

Но ни е най-приятно, когато дойдем да свирим в Хухла. Хората ни приемат като близки приятели. Той е много впечатлен от предишното си гостуване – от нашите традиции, обичаи, посрещане. Най-важното, опита ивайловградското вино. Оттогава мисли за „Мистериите". Тук се чувства прекрасно и се разбира с всички. Не му е необходим преводач. Знае някои ключови фрази на български – красива жена, шопска салата, червено вино, много е хубаво в България, респективно Хухла. Останалото допълва с чар и усмивки. И музика.

- Ще свирите ли „Носталгия"?

- Не, но ако хората поискат, ще го направим. Тази прословута моя „Носталгия"! Направихме я заедно с един колега. После с Иво я доработвахме. След това още я преработих. Записахме я в студио в България, но с американския продуцент Джо Бойт и диска се разпространяваше в САЩ. Това направи пиесата известна. Казаха ми, че „Ролинг стоунс" са записали няколко такта от нея. А преди това я свирехме и в България. Включена е и във филми – на Иван Ничев „След края на света" и в още един.Даже имаше опит да ми присвоят композицията. Но не може. Доста колеги записаха нещо подобно, но не им се получи. Или го имаш, или го нямаш. Спомням си, като я свирих в Къркларели публиката колко емоционално реагира – плачат, ръкомахат, смеят се. Кметът ми каза: „Ти разплака акордеона, такова нещо не съм слушал в живота си."

Поводът да я напиша беше животът ми на музикант – все на път, живеех в колата. Мечтата ми беше поне от време на време да се виждам със семейството си, за баня и два часа да поспя на бели чаршафи. Нямах време за това! Не мога да забравя едно денонощие. Започнах от Сандански. Свирих до три през нощта, качих се на колата и в 22 часа вечерта трябваше да свиря в Първомай на сватба. Оттам ми тръгна идеята за тази песен.

- Казахте как реагирала публиката в Турция. Бил сте на доста места по света. Различно ли възприемат хората музиката ви?

- Нека се върнем по-назад. Горан Брегович стана световно известен с така наречената балканска музика, но преди него духова музика на основата на фолклора, смесен с ориенталски елементи, се свиреше в България. Ние сме основателите. Само че никой не знаеше, че я има, защото системата беше такава, че не можеше да се излезе навън. Но живо доказателство е големият композитор Дико Илиев. Наистина балканската музика се приема много добре на Запад. От години е така. Ние с Иво Папазов – оркестър „Тракия", бяхме първите, които я представихме извън България още преди промените.

- Как се случи?

- Благодарение на американския продуцент Джо Бойт станахме световноизвестни. Чу ни на една сватба в Ябълково, Хасковско. Открил ни благодарение на Милчо Левиев. И приятелството ни с Левиев стана случайно. Някой му дал наша касета, когато бил за 24 часа в България с благословията на Людмила Живкова. Като си заминал, в самолета я чул и както разправя, идело му да каже на пилота да се върнат, за да разбере кой свири така. Та Милчо пуснал касетата на Джо Бойт и той така се запалил, че дойде в България заради нас. Представете си го – Ябълковец, едно хасковско село, на сватба! Под палатката е 45 градуса, по масите – кебапчета, кюфтета и топла бира. И той се кефи! Пие топла бира, хапва миризливи кюфтета и ни слуша. Казва, аз съм в несвяст! И оттогава тръгна! Това се случи през лятото на 1988 г. Първото ни заминаване в чужбина беше през 1989 г. на 9 септември за САЩ. Всъщност, трябваше да е второто, но първото пропадна. То беше за Германия. На мен дадоха виза, защото вече имах няколко пъти излизане в чужбина, на Иво и Мария – не.

- Какво ще кажете на хората преди „Мистериите"?

- Преди всичко искам да благодаря на организатора Иван Бунков, който прави всичко възможно отново и отново да го има този прекрасен празник. Но мисля, че трябва още разгласа. Да разберат хората, които обичат музиката и истинските преживявания от цялата страна. Разгласата не е достатъчна. Преди два дни ми се обадиха познати от Банско – почитатели на оркестър „Тракия", които дочули. Преди тях и от Пловдив, изпълнителният директор на фондация „Помогни на нуждаещите се" също звъня да пита за „Мистериите" и нашето участие. 

А на хухленци ще кажа: „Гответе се да тропате хоро до зори!"

Въпросите зададе:

Юлия ИЛИЕВА

-----------------------------------------------------------------
Гражданска отговорност – Цените на компаниите

Мистериите на Хухла се разбулват тази събота

На 14 юли, събота след обяд, ивайловградското село Хухла ще стане център на света за хората, отворени за красивите духовни преживявания.
От 16 часа мъжката фолклорна група от Златоград ще накара хухленци да преживеят „Надпяване с водата" в светилището на водопада. Така ще бъде открито тазгодишното издание на Мистериите. Гостите и местните хора ще посетят камъните на Дарий, а след това е ритуалното потапяне във водите на река Арда.
В 19 часа откриват изложбата „Орхидеите в Ивайловградско", която може да достави наслада за всеки . Организират я Холандският фонд и проектът „Новото тракийско злато".
След 22 часа до параклиса, край тракийското светилище на връх Свети Илия хухленци ще „летят" над три държави със слово, песни, музика и танци.
Мистерията кой ще бъде удостоен със званието „Почетен селянин"  и ще получи статуетката на скулптора Емил Пенчев „Цървулът и земното кълбо" ще се разбули късно след това.
Джем сешънът под надслов „Който може, го може" ще продължи и след полунощ, когато целият връх ще бъде сцена. Участват акордеонистът Нешко Нешев, цигуларят от Турция Недим Налбантоглу, певицата Евелина Балчева, младата попизпълнителка Богдана Петрова, саксофонистът Атанас Хаджиев и басистът Димитър Карамфилов от София. Поканени са още и музиканти от Пловдив, Бургас, Хасково, Златоград, Кърджали, Смолян и Орестиада.



-----------------------------------------------------------------
Гражданска отговорност – Цените на компаниите

Антична вила "Армира" в новата класация на ЧУДЕСАТА НА БЪЛГАРИЯ

Антична вила „Армира" край Ивайловград , Крепостта край Мезек и Александровската гробница са трите обекта от Хасковска област включени в  онлайн  гласуването на националната класация за материално културно наследство „ Чудесата на България".  Класацията цели да бъдат определени обектите, които да бъдат поставени под закрилата на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство.

Гласуването започна от четвъртък 5 юли.  Във вота само за два дни са се включили над 8 000 души. 

Трите обекта от нашата област обаче са извън първите 10.  Антична вила „Армира" и крепостта край Мезек имат 26% от гласовете, а за Александровската гробница са гласували 25 % . Резултатите са от неделя 8 юли.

Класацията за сега водят убедително Белоградчишките скали, Велико Търново – културен пейзаж и Крепостта Баба Вида. Перперикон и Татул са на пето място в националната класация „Чудесата на България", като са събрали 53% от гласовете.Сред предложенията са още: Кръстова гора,  Пловдив и Старосел, Долината на тракийските царе, Плиска, Сердика, Аладжа манастир и много други.

Можем да гласуваме за 10 от предложените в сайта http://www.bgchudesa.com

Надяваме се, че вашия глас ще допринесе за по-достойно класиране на Антична вила „Армира".

За археологическият обект Антична вила „Армира" -  намира се на 4 км западно от Ивайловград. 

Това е най-посещавания от туристи обект в нашия район.

Уникалната антична вила е открита през 1964 г. при строителството на язовир край Ивайловград. Откритието става популярно като вила "Армира" – на името на малката рекичка, на чийто бряг е построена преди много столетия.

Забележителната планова схема, мраморната украса и подовите мозайки я правят образец на римската провинциална архитектура на Балканите.

Това е най-богатият частен дворец от римско време, разкрит в днешните български земи. Построен е през втората половина на I век сл. Хр. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение.

Внушителната двуетажна сграда се простира на площ 2132 кв. м – с панорамна тераса и много помещения (спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, работни дневни за жените, баня и др.). Само на първия етаж помещенията са били 22, ограждащи под формата на буквата П огромен басейн с размери 11х7 м.

За почти четиривековното си съществуване антична вила "Армира" е била преустройвана и поправяна многократно. В началото на III в. тя е била разширена на изток с просторна зала за гости (триклиниум) и сервизни помещения към нея.

В част от сградата е имало римски тип отоплителна система (хипокауст), следи от която се виждат и днес.

Още през първата половина на II в. към вила "Армира" се създава ателие за художествена обработка на добивания в околностите й искрящ бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. Така вилата се превръща в истински дворец от Римската империя – целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн. Сложната схема на облицовките около басейна повтаря колонадите от древните богати градежи и стенописите от ранноримската епоха.

Особено ценна е мозайката от господарската спалня, където е изваян портретът на един от собствениците й заедно с двете му деца – единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега у нас. Специален интерес представлява и по-късната мозайка от триклиниума с изображение на Медуза Горгона – символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата.

След повече от 300 години разцвет през втората половина на IV в. вила "Армира" е била опожарена и разграбена. Руините й са сринати от опустошително земетресение в края на IV в. сл. Хр.

 

-----------------------------------------------------------------
Гражданска отговорност – Цените на компаниите

Мистериозно: идват пак „Мистериите на Хухла“

•Напук на кризата хора с отворени за красотата сърца ще се отдадат на празника в навечерието на Илинден на върха, под който се събират границите на България, Гърция и Турция

•Кой ще бъде новият почетен селянин, който ще грабне статуетката „Цървулът и земното кълбо”, не е ясно, мистериозният комитет заседава мистериозно

•Организаторите се надяват да бъдат подпомогнати от бедните, на богатите им се свършили парите

Кога е основано ивайловградското село Хухла не се знае. Но според археолози на върха над селото Свети Илия или Илинденя е имало светилище от 12 век преди Христа. Наоколо се намират оброчни плочки на тракийския конник, на Дионис, на Сабазий. Имало е извор. Все още е запазена зидарията на кладенец с широко устие, но пресъхнал.

С християнството на върха се настанява култът към повелителя на гръмотевиците Свети пророк Илия. Вярвало се, че там е гробът на светеца. На Илинден жените на Хухла рано сутрин с песни и китки се изкачвали до параклиса. Там палели свещи и нареждали цветята около устието на аязмото, даже и след като пресъхнало. Има легенда за елен, който сам идвал, за да го пренесат в жертва. Но веднъж не го изчакали да отпочине от пътя. Станало е земетресение, след жертвоприношение еленът повече не дошъл, а кладенецът пресъхнал.

Сега параклисът на върха е възстановен от организаторите на „Мистериите“, а под него е направен малък амфитеатър, където се изявяват творците на фона на гледката надолу към Гърция и Турция чак отвъд минаретата на Одрин.

Езическо светилище е и ждрелото със странно водопадче – Хармищанското дере. Тук още може да се види схематична фигура на воин с ръка, свита в юмрук върху сърцето. Намерена е била и каменна глава на змия, която обаче изчезнала – някой я е отнесъл.

До водопада се намират така наречените Камъни на цар Дарий, които според видни геолози са отвали от много стари златни рудници, чиито галерии отиват в Гръцко.

Наблизо е и крепостта Родостица, която според археолозите е била резиденция на високопоставен византийски аристократ и където е отседнал цар Калоян преди да разбие латините.

Тепърва археолозите ще разчитат тайните на това магическо място. Но мистерии е имало. Има и сега – „Мистериите на Хухла 2012“ – празникът, който по Илинден привлича хора и творци от цяла България и отвъд границите й.

Но и мистериите, като всяко нещо, трябва някой да ги направи, организира,

подреди и задвижи. От самото им начало това е хухленецът Иван Бунков.

-Криза е, хората са се свили в черупките си, а вие организирате празник. Защо, не е ли трудно, възможно ли е изобщо?

Ивайло Балабанов с наградата „Почетен селянин на Хухла 2010“

- Ако можех, щях да отговоря защо. Просто много искам да има. В интерес на истината и на здравия разум, изобщо не би трябвало да се захващам, защото нямам кьорава стотинка. Винаги започвам от нищото, от една голяма дупка. Мечтая, драпам, сурна оттук-оттам, каня творци. И след това се чудя как да плащам. Много често това става за сметка на семейния бюджет. В къщи не гледат с добро око на това, но – такъв съм, не мога иначе.

- Много хора идват на празниците. Сред тях има бизнесмени, управленци, които няма как да не знаят как стават подобни събития. Не пожелават ли някои да помогнат?

- Повечето от хората изобщо не се сещат, че има трудности, защото през цялото време съм ухилен до ушите, колкото и да ми е непрегнато и изтощително. Наистина, една група хора помагат. Но времето е твърде тежко и които имаха пари, ги изчерпаха. Трябва да търся нова ниша, например между по-бедните. Всеки от душа да даде по малко – като вход за концерт. Затова сме приготвили с художника Владо Чукич едни картички, които на шега наричаме облигации. В тях е написано „Аз …. спомоществователствам „Мистериите на Хухла“. Сумите са до 50 лв. Сто души да си купят, това ще е голяма подкрепа за мен. Не че парите ще са големи, а защото ще имам свидетелство, че някого го е заболяло, че има желание празникът да го има.

Наградата „Цървулът и земното кълбо“, която се връчва на почетните селяни на Хухла

Парите отиват най-вече за хонорарите на изявените личности, които идват. Всъщност, са скандално ниски, почти символични в сравнение с това, което обикновено им се плаща. Идват най-вече, защото им харесва, защото са приятели. Но не може без нищо. Трябва да им се окаже поне внимание – да са в приличен хотел, да им дадем вечеря в хубаво заведение. На някои трябва да платя пътните, защото има и такива, които нямат големи доходи.

И все пак, дори в сравнение с големи градове, равносметката е в полза на малкото селце Хухла. Тук е пял Калуди Калудов, свирил е бендът на Васил Пармаков, играл е театър „Ла страда“, три пъти е пяла Валя Балканска. В поетичното четене са участвали Бойко Ламбовски и Деян Енев – класикът на съвременната литература, и много други. Ако трябваше да им се платят реалните хонорари, нямаше да се справим, даже ако разполагахме с бюджета на община Ивайловград.

- Кое по ред издание на „Мистериите“ ще е тази година?

- Не ги броя, най-вече защото мистериите са започнали много преди нас да ни има. На връх свети Илия е имало древно светилище, където е имало неподозирани за нас мистерии. Светилище е била и долината с водопада, имало е и до Камъните на Дарий. Всичко това е свързано с крепостта Родостица. Като задълбая в историята и собствените си усещания, съвсем интуитивно разбирам, че мистериите са започнали много отдавна. И може би затова сега, въпреки кризата, празникът се получава. Успяваме да направим „Мистериите“, сякаш някаква невидима сила ни помага.

И с всяка година се развиват и достигат апогей. Моят приятел Стефан Велев миналото лято заяви, че идва за първи път, но повече тук няма да стъпи. Попитах го: защо, Стефане, защото, ми отвръща той, беше толкова хубаво, че едва ли от това по-хубаво може да стане. Сигурен съм, че и тази година ще го опровергая. И на мен ми се струва всяка година, че по-хубаво не може да стане, но хората се палят повече от мен. Когато е хубаво, инерцията се самопоражда, настроението завладява хухленци и непрекъснато вече питат за „Мистериите“.

Колкото сме по-бедни, толкова по-голяма нужда имаме от тези празници. Усещам как се получи подем в Хухла откакто се провеждат. Отношението на хората към Хухла се промени. Промени се и отношението на хухленци сами към себе си и към света. Ако не бяха тези празници, селото щеше да е съвсем западнало. Сега се възражда един ироничен войнстващ дух.

- Кои ще са „гвоздеите“ на празниците?

- Както винаги, залагаме на съществен процент хухленско участие. Тази година ИК „Родопи“, на която аз съм управител, издаде книгата на Петър Василев, който, както знаем, е хухленец  -  “Българска орис“, поезия и спомени. Много истински, много честни текстове. Ще уцели хухленци в сърцата. Ще я представи проф. Владо Янев от университета в Пловдив. На четенето ще дойдат поети и писатели от цяла България.

Тази година правим жест на хумора. Ще бъде представен хасковският вестник „Каунь“. Езикът, на който се списва, е хасковският диалект, а хухленският е доста подобен на него. И за местните, и за гостите няма да е затруднение да разберат хумора. Убеден съм, че хухленци, които са големи шегаджии и артисти, ще се почувстват предизвикани. Ще си кажат, ние да не сме по-долу от хасковските кауни! И очаквам някой да скочи на сцената и да разсмее публиката с класически хухленски лакърдии.

Хухленка е и певицата Богдана Петрова, която спечели състезанието на бТВ „Гласът на България“. Тя ще изпее няколко от новите си песни.

С хухленска кръв е и Митко Карамфилов /бас китара и контрабас/, приятел на Хухла е Наско Хаджиев /саксофон/, ако успеят да дойдат. Те свирят джаз на много изискани места в София и по конкурсите. Те ще участват в джем сешъна в края на вечерта заедно с музиканти от Хасково, художниците от Кърджали Емо Пенчев /тромпет/ и Владо Чукич /клавир/ и гвоздеят на празниците – акордеониста Нешко Нешев, който е един от композиторите и музикантите в групата на Иво Папазов. Очакваме отново, както вече се случи на два пъти, буквално да побърка хухленци заедно с виртуозния турски цигулар Недим Налбантоглу.

За Налбантоглу в Европа казват, че може да накара цигулката да говори. Свирил е на Йехуди Менухин и английската кралица. Миналата година, облечен във везана българска риза, свири на върха и имахме чувството, че се отдели от земята. На свети Трифон Зарезан пропътува през няколко граници и през най-големите преспи, за да изнесе концерт в Хухла. Сега отложи ангажименти в чужбина, само и само да дойде и да свири тук. Заедно с него ще има още двама турски музиканти. В момента текат процедурите по издаване на визите им, които не са никак лесни.

Изненадата на вечерта ще е участието на певицата Ивелина Балчева. Тя е достолепна и величествена, гласът й със сигурност ще се чуе и в Гърция и Турция. В репертоара й великолепно се съчетават джаз и народна музика.

С концерт „Надпяване с водата“ в светилището на водопада ще открият Мистериите мъжка фолклорна група от Златоград. Изпълненията им великолепно ще се съчетаят с атмосферата на мястото.

Поканени са да участват и други певци и музиканти, които обаче не на сто процента е сигурно дали ще успеят и затова ги оставяме като приятна изненада за публиката.

Задължително всяка година „Мистериите“ на върха започват с участието на фолклорната група от Свирачи. Те са проекцията на Хухла. Свираченци са преселници от малоазийското села Коджа Бунар, което заедно с други малоазийски села е било създадено от хухленци. Запазили са песните и носията в автентичен вид, докато в Хухла вече ги няма. Още през Трагичната за Тракия 1913 г. хухленки са почернили за една нощ белите носии – жалейките за избитите синове, мъже и бащи и оттогава е такава. А песните си отидоха заедно с възрастните жени, които ги пееха. Останаха само записи. Сега певиците от Свирачи възкресяват фолклора на Хухла. Ще участват и състави от читалището в Ивайловград.

Надявам се, че тази година хухленци ще се наситят най-после докрай на хората на Нешко Нешев. Миналата година заради претоварената програма бяха недоволни, че не успяха да се наиграят до насита, до припадък. Сега ще имат възможност да тропат на хорото до зори.

Но молбата ми е да се замислят как се правят мистериите и да помогнат с малки суми.

- Определени ли са вече носителите на традиционната награда?

- Както се казва, хубав въпрос! Навсякъде трябва да има гласност и прозрачност. Но това не важи за нас. Можем само да кажем, че решението се взема от Мистериозен комитет, който заседава по мистериозно време в Хоремага. Не излизат оттам, подобно на Нобеловия комитет, 2-3 денонощия, докато не вземат решение, което обикновено съвпада с изчерпването на запасите от хухленско вино. Още не се знае колко и кои ще са носителите на наградата „Почетен селянин на Мистериите на Хухла“ – скулптурата на Емо Пенчев „Цървулът със земното кълбо“.