По традиция и тази година на празника
Голяма Богородица, 15 август, в църквата "Свети Димитър" в
ивайловградското село Свирачи, бе спазен един ритуал, който се извършва отпреди повече от 150 години .
В духовния храм се събират много хора, не
само от района, но и от различни части на страната. След края на църковната
служба, местният свещеник отец Димо влиза в олтара, сваля иконата на "Света Богородица" от иконостаса и я изнася при богомолците. Тя се подава в
ръцете на тези, които изявяват желание да се докоснат до нея. Иконата има чудодейна сила,
защото щом като се поеме от ръцете на вярващите, тя сякаш заиграва и
започва да ги удря - по челото, по краката. Някои по-силно, други по-слабо.Това
не се случва на всеки. Има възрастни жени, които всяка година сядат в средата
на църковния храм, на пода, хващат отстрани нелеката икона, поставят долния ръб
върху коленете си и допират чело до изображението на светицата. Настъпва пълна тишина и
след малко иконата оживява и започва да ги удря. Ударите отекват в цялата
църква. Жените, на които това се случва, казват, че не усещат нищо и че тежката
икона е била в ръцете им лека като перце. При други, след като поемат в скута си
иконата, тя стои неподвижна. Въпреки това, те споделят че съприкосновението с
иконата е голямо и вълнуващо преживяване.
Според твърденията на местните
хора иконата удря грешниците. Съществува и твърдението, че ритуалът с иконата
носи здраве и щастие на този, когото е удряла. Никой не може всъщност за даде
еднозначен отговор.
Чудодейната икона е с размери 70
на 110 см. Образът на Богородица е нарисуван върху дебело два пръста дърво.
Местният свещеник отец Димо я сваля от иконостаса с помощта на клисаря. Той
твърди, че преди години, когато не се изпълнил този ритуал "държане в
ръцете на иконата на света Богородица", както го наричат свираченци,
иконата сама слязла от иконостаса. На сутринта богомолците я намерили на пода, вместо на обичайното си централно място на иконостаса, вляво от входа към
олтара. Други разказват, че в годината, когато на празника не свалили иконата
от стената, на другия ден от очите й потекла сълза.
Църквата в село Свирачи и
построена през 1856 година. След Освобождението българи от Мала Азия се
заселили тук. Дотогава в селото живеели гърци. Те си заминали и българите се
нанесли в празните им къщи. На “Успение Богородично” видели, че иконата “цялата
била в пот”. Стара гъркиня им казала да правят на този ден водосвет и да я
свалят от иконостаса, да я дават в ръцете на богомолците.
Според местния свещеник отец Димо
Божията майка е най-голямата застъпничка за молитвите на хората пред Господа и
тя не може да бие. Когато тя започва да удря хората, тя показва своето
отношение. "Тези, които сядат и ги “бие”, не се страхуват, сядат с желание и
радост. Някои казват, че били грешни. А които били безгрешни- тях не ги биела.
Няма безгрешни, всички сме грешни. Това е Божията сила, която се проявява на
този велик празник"-споделя свещеникът.
През първото полувреме бяха пропуснати доста голови положения и от
двата отбора и резултата остана 0:0. След почивката футболистите на „Раковски”
организираха добри атаки пред вратата на гръцкия тим. При една от тях първия
гол не закъсня.Точен във вратата на домакините бе Атанас Благоев. Вторият гол
отбеляза Десислав Атанасов. И категоричната победа донесе отново гол на Атанас
Благоев в края на мача. 
