ЕДИН ТВОЙ ДЕН РОЖДЕН, БЪЛГАРИЙО

Той е роден „два-три деня преди, или после Петровден"

                                              Захарий Стоянов

Този ден ти отива.

Име на камък, име на меч.

Ти неизменно навреме пристигаш,

щом ни трябва присъда и химн.

Ние републики триста да вдигнем,

все към твоята ще вървим.

 Васил Иванов Кунчев, от българска майка роден! – най-великата, най-трудната и необяснима следа и загадка. За него не върви и не минава пилатовската „енигма". Такива нека са Гъливер, Сизиф, Одисей, Херакъл, че и Орфей…

А ние да застанем пред един паметник.

Сто тридесет и едно са паметните места в България – и единадесет в Аржентина, Румъния, Украйна, Сърбия, Франция, Гърция, Северноамериканските съединени щати…

И още милиони в сърцето.

Гледаме фотографии и рисувани портрети и се вглеждаме в бронза и камъка да търсим очите му.

Надничаме в бездна, която незабележимо гледа нас.

Впрочем най-подробният му словесен портрет от натура ни е оставен от неговия предател. Четем:

„Той е със среден ръст, светлокестеняви меки мустачки и когато говори, едното му зъбче повдига малко горната устна, а очите му са големи и пъстри… Ето, аз сам дойдох, аз издавам, искам награда!" Паметлив съзаклятник, доброволен доносник, знаещ цената си.

Конакът го възнаграждава. В Диарбекир. След младотурската амнистия по заслуги става пристав.

Питаме се, дали в един наш китен град в Централна Северна България, област Ловеч, една от най-хубавите улици още носи името на уважавания „главен даскал Иван", на предателя в сянка Иван Фурнаджиев – Топала.

И дали само четири са въпросителните подир „народе???"– тази страховита едничка дума на 54-та страница от тефтерчето на Апостола.

В тефтерчето му има и още за законотворци, които товарят народа с бременa, до които и с един пръст не се допират.

Но каквото и да си говорим, неизбродими са апостолските друми, високо в планината една кошута пие вода от стъпките му. Незнаен воин е неговият гроб, тихи са паметниците. Тихи като сенчест вир с есенни листа, алея в лятна градина, или широка равна поляна, от която панаирът и циркът са си заминали.

А Левски е свой човек и на панаира в Узунджово – и е пристигнал като личен търговец на анасон и носи от Цариград осемдесет дарени златни гроша за пушки „американки", система уинчестър. Харесва тази модерна скорострелна иглянка, има такава от Букурещ. И още GASSER WIEN, револвер с дълга цев и фабричен номер 16671. За един такъв знаем в Кърджали. Наши уважавани интелектуалци по местожителство в Англия твърдят, че то „американките" май не били пушки, а по-скоро мини печатарски преси.

Не спорим с българите по света. Българите в Аржентина, Румъния, Украйна, Сърбия, Франция, Гърция, Северноамериканските съединени щати. В юлския ден и те са излезли пред своите паметници.

Накрая, какво още. Ами най-лесното и най-трудното.

Да помълчим пред тебе, свети Апостоле.

Мълком да почетем един от свещените рождени дни! – на едната за всички нам България.

И да положим китка цвете за нейния един син и безсмъртен Апостол.

 Иванко МАРИНОВ

P.S. За паметника на Левски в Ивайловград

Бюст-паметникът е открит по повод 164 -тата годишнина от рождението на Васил Левски, през 2001 година, с официална церемония от президента Петър Стоянов. Решението за издигането на паметника е на Общинския съвет в Ивайловград. Идеята е осъществена от община Ивайловград със съдействието на Общобългарски комитет и фондация "Васил Левски" 

Бюст-паметникът на Васил Левски е изработен от фирма "Виваруж" -София. Бронзовата отливка на бюста е изпълнена по гипсовия модел на склуптурката Росица Мишева, а архитектурния проект, ситуационното решение и вертикалната планировка са по проект на арх. Атанасов. 

90 сантиметровият бюст на Левски е монтиран на двуметров постамент в началото на градския парк в Ивайловград.