Ивайловградски въпрос
на всички ивайловградчани – с любов !
Ивайловград е най-накрая
на тази българска земя
далечен, сам като оная
последна наша буква „Я”.
Тук няма лястовици бели
и тук не вярваме в сълзи
Със ръжен хляб сме преживели,
но днеска хлябът ни горчи.
Защото в белите камбани
лежи велчална тишина,
защото вече се покланяме
щом срещнем бременна жена.
Направо казано и инак
градчето има бит суров
и се нуждае от поминък,
от бъдеще и от любов.
Ивайловград е бяло цвете
в Руфинкината планина.
Ще го опазим ли кажете
от вятър сух и от слана.
Със тази своя пледоария
аз искам да го защитя.
Без него думата България
е все едно без буква „Я”.
Ивайло Балабанов

Лидерът на ДПС Ивайловград стана дядо на близначки

събота, 30 ноември 2013 г.

Лидерът на ДПС в Ивайловград Мехмед Хасан стана за пети път дядо и то на близначки. Най-големият му син Самет и снаха му Зоя са щастливите  родители на две момиченца Елиф и Сузан, които проплакаха в АГ болница „Селена" в град Пловдив. Те са дългоочаквани рожби и са радост за цялата фамилия на Мехмед Хасан. Той отправя сърдечни благодарности  към екипа на болницата за професионализма  и грижите към родилката и новородените. 

Снимката е от личния архив на семейството.

http://novjivot.info/11/25/85387

„Раковски” в дъното на класацията на Областната футболна група

вторник, 26 ноември 2013 г.

(снимка "Архив"/

Поредна загуба за ФК „Раковски” Ивайловград през изминалата събота на 23 ноември. Тогава отборът срещна „Хеброс 1921" . Мачът завърши 1:3.
„Раковски” е на последно място в класацията на отборите от Областната футболна група. За съжаление и тази година сезонът за футболистите е неуспешен. Отборът продължава да изпитва затруднения в играта на терен и няма нито една победа.
Причините са много, но една от тях е липсата на пълноценни тренировки, пълната самодейност при подготовката и останалия един гол ентусиазъм у футболистите.

В следващата статия с подзаглавие : "Бенковски" (Симеоновград) ще зимува на върха в Областната футболна група, вестник „Хасковска Марица” информира за класирането и играните мачове през уикенда.


Истински шок претърпя отборът на "Аида" (Караманци), след като ден преди мача с "Извор АМ" на тренировка, се контузи голмайсторът на тима Емрах Юсуф. Нападателят, който има в актива си 17 гола, изкълчи глезен на тренировка, не влезна в игра за своите, и те загубиха домакинската си среща с 0:3 от "Извор АМ", играна в събота, в Минерални бани.
Още в първата си атака към вратата на резервата Ферди Мустафа, съдията свирна дузпа за спъване на бързоногия Неделчо Андонов. Зад топката застана бившият нападател на "Хасково" Йордан Василев, който не сгреши от бялата точка и гостите поведоха с 0:1. Отборът на "Аида" се опита да върне това попадение, но на два пъти Талиб Юксел не уцели целта. Играта на домакините не бе така ефективна във фаза атака, защото момчетата на треньора Андрей Трендафилов изпитваха доста затруднения без своя голмайстор. На свой ред, добре подреденият тим от Горски извор наложи своето бързо темпо през втората част, и резултатът не закъсня. В 54-ата минута Исус Симеонов удвои отблизо, а само 5 минути по-късно най-активният в нападение Неделчо Андонов, направи резултата класически.
Мачът предизвика голям интерес и бе наблюдаван от над 200 зрители, повечето от които от Горски извор. На стадион "Христо Ботев" да подкрепи своите, бе кметът на Минерални бани Мюмюн Искендер, там бе и шефът на ОбС на Димитровград Стефан Димитров.
В останалите мачове от последния 11-ти кръг се получиха следните резултати. "Сакарски спортист" победи у дома с 3:1 състава на "Спортист" (с.Добрич), "Хеброс 1921" не допусна изненада в Ивайловград и взе победата с 3:1 над местния "Раковски". Същата победа 3:1 постигна и лидерът "Бенковски" над "Възход" (с.Радиево). Най-много голове - 5 видяха зрителите на мача между "Свиленград 1921 II" и "Топлика" (с.Минерални бани). Домакините се наложиха с 3:2 и продължават да поддържат интереса в групата.

В събота ще се изиграят и последните два мача за сезона, отложени от 4-ти и 7-ми кръг. В Ивайловград от 14 часа ще се срещнат "Раковски" и "Свиленград 1921 II", а в Харманли е другият сблъсък между "Герганин извор" (с.Бисер) и "Сакарски спортист" (Тополовград).

КЛАСИРАНЕ 11-ТИ КРЪГ:
1. Бенковски 10 9 0 1 33:6 27
2. Хеброс 1921 10 7 2 1 25:10 23
3. Топлика (М.бани) 10 5 1 4 16:11 16
4. Свиленград 1921 II 9 5 1 3 15:15 16
5. Герганин извор 9 5 1 3 16:17 16
6. Аида (Карам.) 10 5 0 5 25:28 15
7. Извор АМ 10 3 4 3 18:17 13
8. Спортист (Добр.) 10 4 1 5 11:15 13
9. Сак.спортист 9 3 1 5 20:20 10
10. Възход (Радиево) 10 1 1 8 12:26 4
11. Раковски 9 0 0 9 1:27 0

Учредяват Национално тракийско движение „Памет за 1913”



Представянето на книгата на Георги Петков „Кървавата 1913” бе поводът, който събра потомци на тракийските бежанци от цялата страна в Пловдив

Тракийци от цяла България се събраха в Историческия музей в Пловдив в четвъртък, 21.11.2013 г., за да присъстват на представянето на книгата на Георги Петков „Кървавата 1913”. Живата тракийска рана този път прокърви от децата на тракийските бежанци. Търсейки отговори на хилядите въпроси, те решиха да положат началото на Национално движение на тракийците, което нарекоха „Памет за 1913”.

На събитието присъстваха хора от Бургас, Елхово, Кърджали, Пловдив, Пазарджик и София. Стана ясно, че тепърва ще се изграждат организационни комитети в по-големите градове на страната, за да се представи пред цялата общественост и пред държавата темата за тракийските българи 100 години след разорението им. Синовете и дъщерите на бежанците искат достойно да се почете паметта на предците им 100 години по-късно. Те искат да разберат истината за съдбата на родовете им и настояват темата да бъде разгледана исторически от всички гледни точки. Търсят отговора за ролята на държавата и църквата в този момент. Ще се борят в учебните програми да се даде дължимото място на тези събития, които засягат огромна част от българското общество, и те да бъдат изучавани в училище.

Книгата на Георги Петков „Кървавата 1913” бе поводът, който „отприщи“ историческата стена, зад която остава сритата истина за разорението на тракийските бежанци век след събитията. Реквием за разорените и загинали тракийски бежанци, който отеква във вените на техните наследници, така определиха книгата, носеща живия разказ за трагичната съдба на хиляди българи. Разтърсващите разкази на очевидци на събитията, опожарените села, домове и църкви, трагедията на опозорените български жени, тежката миризма на изгоряло човешко месо, посечени детски глави няма как да бъдат прежалени, няма как да бъдат забравени. Един човек – Георги Петков, застана пред света със своята книга, за да изпълни предсмъртното желание на своя баща.

Присъстващите тракийци в Историческия музей в Пловдив носят същите тежки бащини завети на раменете си и са готови да ги изпълнят пред България и народа си. Начинът е – национално движение на живата тракийска памет, казва инициаторът и организатор на събитието писателят Иван Бунков, главен редактор на вестник „Нов живот“.

За войводата -поет Яни Попов

събота, 23 ноември 2013 г.



В следващите редове четете за един велик българин, живял и работил в Ивайловград. Историческата памет се възкресява в спомените на живеещият във Вършец внук на войводата – д-р Ангел Попов.

Яни Попов (Яни Попниколов Янев) е роден на 27 септември 1878 г. в лозенградското село Карахадър (Източна Тракия, днес в Турция). Тази рождена дата е записана и на паметника на войводата-поет в Созопол. В сборника „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968. Въстанието в спомените на участници в борбата” обаче самият Яни Попов посочва като своя рождена дата 17 септември 1876 година (по стар стил), което може да е и грешка на записвалите спомените му Тодор Браянов и Илия Славков. Баща му е свещеник Никола Янев Бъчваров, родом от същото село, а майка му Параскева Милева Докова е родена в с. Каваклия. Брат е на бъдещия войвода Димитър Попниколов. Както сам Яни Попов споделя, той първоначално учи в родното си село, където завършва трети клас. После продължава в четвърти клас в Одрин, но не го изкарва докрай. Две години после учи ковачество в Чорлу.
Яни Попов се познава добре с бъдещия войвода Лазар Маджаров, тъй като последният учи в Лозенград с брат му Илия и често посещава село Карахадър. Така в началото на 1893 г. Лазар Маджаров посвещава 17-годишния тогава Яни в българското революционно дело и го заклева като работник на тайния революционен комитет в селото. През 1900 година обаче става провалът с отвличането за откуп на богатия доктор Константин Керемидчиолу, потомък на погърчени средногорски българи, от четата на Георги Тенев от Мустафапаша (Свиленград). След като е получен откупът от 800 златни турски лири, османската власт започва арести в Лозенградска и Бунархисарска околия. Поради опасността да бъде арестуван Яни Попов бяга в България, в Бургас. Там, подпомогнат от други бегълци от Тракия, той започва работа като кантонер по железопътната линия Бургас – Поморие. За революционната си дейност е осъден задочно заедно с брат си от Одринския военен съд на 101 години затвор. Две години по-късно, през 1902 г., той се завръща нелегално по родните места с агитационната чета на Лазар Маджаров. Това всъщност е и началото на активната му дейност като комита. Четата обикаля селата в Лозенградско, като се изграждат нелегални комитети и „смъртни дружини”. По-късно Маджаров я разделя на три части, начело на всяка от които има войвода, отговарящ за определени села в региона. Така Яни Попов застава начело на едната част и се заема с възстановяването на старите и изграждането на нови революционни комитети в полските села в Лозенградска и Бабаескийска околия. На конгреса на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, провел се на 28 и 29 юни 1903 г. на Петрова нива, където се взема решението за обявяването на въстанието в Тракия, Яни Попов участва като делегат и е определен за войвода на полския участък на Лозенградския революционен район. На събранието става и първото бойно кръщение на четата на Яни Попов – през последния ден на бунтовническото сборище турски аскер попада на секретните постове и четите на Яни Попов и Дико Джелебов го отблъскват.
„През 1903 г. – разказва самият войвода в спомените си, – на 5 август стар стил, часът 4 сегашно време следобед (16 часа), аз обявих въстанието (Илинденско-Преображенското) в с. Каваклия, Лозенградско. Преди това изпратих във всички български села по един-двама четници да обявят въстанието заедно със смъртните дружини. В с. Ениджия наредих въстанието да се обяви с камбани. Така цялото поле под Лозенград - Бабаескийско, пламна. Всичките телефонни и телеграфни линии бяха прекъснати. Четниците ми, въстаналите от народа и аз се оттеглихме в Странджа планина. На върха Марковец, до с. Кула, бяхме посрещнати от Лазар Маджаров и другите чети. Тук разпределихме четниците между войводите. След това унищожихме турското село Денгизово и разбойническото село Турско Кадиево. С четата си взех участие и (в битката) при Студената вода, находяща се на шосето от с. Дерекьой за Малко Търново, при което бяха посрещнати арнаутските пълчища, дошли чак откъм Качаник за потушаване на въстанието в Странджа планина. Участвуваха също и при чифлика Мусакево, Малкотърновско, в присъствието на чуждите кореспонденти и директора на в. „Вечерни новини” – Стоян Шангов.”
След потушаването на въстанието до Младотурската революция Яни Попов действа с четата си из Странджа. През 1904 г. войводата е делегат на Тракийския конгрес във Варна. Участва и в Балканските войни, като след Междусъюзническата, през 1913 година, се установява и живее в Ортакьой (дн. Ивайловград). Той е един от създателите и стожерите на Тракийската организация, учредена за защита интересите на тракийските бежанци. Благодарение на нея през 1928 г. е проведен и първият възпоменателен събор на Петрова нива.
Яни Попов е автор на стихосбирката „Странджанска гусла“ (1905), издадена през 1909 г. като „Странджански жалби“. Стихосбирката е сборник от хайдушки и революционни песни, записани на местно наречие от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във второто й издание е поместен и пълният текст на неговия знаменит въстанически марш „Ясен месец“, който посвещава на Пано Ангелов и Никола Равашола, утвърдил се днес като химн на Странджа и тракийци.
Яни Попов умира на 20 януари 1945 г. „Когато почина дядо ми, аз бях на 13 години – разказва живеещият във Вършец внук на войводата – д-р Ангел Попов. – Помня го в Ивайловград, където живеехме, като директор на „Храноизнос” – имаше такава организация. Първо е бил в Крумовград, после – Ивайловград. След като ликвидираха „Храноизнос”, стана магазинер в магазина на Ловно-рибарското дружество. Продаваше съчми, барут и така нататък до края, докато се пенсионира. След като се пенсионира, не си остана вкъщи, ами като попски син, който знае попските работи, се хвана като певец, дяк, в едно съседно село. В почивните дни – събота и неделя, ходеше там, за да участва в църковната служба. Аз го помня като много благ човек. Разбира се, на млади години той не е бил такъв – улегнал, спокоен. Помня, ще дойде в къщи, ще почука на врата, ще влезе с „Мир вам!”, ще седне при нас. Баща ми имаше радио, а това беше в годините, когато радио много рядко имаше в къщите. Дядо ми ще пусне радиото и на скалата ще намери Истанбул. Той знаеше перфектно турски и ни превеждаше какво приказват, новините. За други неща, за нивите ще си поприказва с баща ми, той харесваше и майка ми. За него майка ми разказа следното: Прибира се един път той, когато обявяват война на Съветския съюз германците и й казва: „Невесто, мен ма биха.” Този човек, от когото са треперили много хора, го били! „Кой те би, бе?!”, пита го майка ми. "В полицията ме биха", отвърнал той. Дядо ми бил в кафенето и когато съобщили новината за германското нападение над СССР, той на висок глас казал: „Кой е тръгнал срещу Русия, хаир не е видял! Същото ще стане и сега!” Въпреки че се е познавал с пристава и въпреки годините му, онзи му свил два шамара и му казал: „Повече да не се обаждаш!”... Това е, което знам. Когато съм го виждал, както вече казах, беше много благ човек. Спокоен, ще се върне оттам, където е пял, ще ни донесе нещо, колкото и малко да е. Той повече с майка ми е споделял, защото баща ми беше шофьор – насам-натам..., докато живеехме в една къща заедно... В Ивайловград една от големите улици се казва „Яни Попов” и има барелеф в началото й.”

Източник : | www.desant.net

Още за събитията през 1913-та

понеделник, 18 ноември 2013 г.

Вестник „Нов живот” в броя си от 9 ноември тази година публикува статия със заглавие „Споменът за греха дълбае над сто години Ивайловград”.В статията се потвърждава историческата истина за събитията през 1913 година: „за участието на гръцката младеж в услужването на турците по предприетото грозно преследване на българщината в околията”/цитатът е от книгата на Любомир Милетич „Разорението на тракийските българи”/. При записването на разказите на оцелелите Милетич още пише : „ Почти невероятно ми беше, като чувах от много страни, че и в безчовечните изстъпления над беззащитното българско население по селата в околията ортакьойските гърци взели немалко участие като сподвижници на турците. За жалост толкова неопровержими данни събрах за това , че не може вече и съмнение да има за виновността на ортакьойските гърци.Знаейки ,че са виновни, те и не дочакали българската реокупация, избягали.За това в Ортакьой нямаше младежи по-стари от 16 години и мъже по-млади от 50 години.”

http://novjivot.info/11/10/83348


i

Ивайловград в трансродопски маршрут за пешеходен и велотуризъм

вторник, 12 ноември 2013 г.




Най-новата туристическа карта за Родопите, ще бъде представена за първи път на 13 ноември (сряда), 18 часа, в магазин „Стената“ в София (ул. „Братя Миладинови“ 5).
Картата представя най-актуалната информация за вело и пешеходни маршрути от Триград до Ивайловград. Трансродопският маршрут за пешеходен и велотуризъм е разработен за две години от „Новото тракийско злато“ в партньорство с фондация „Къща за книги и приключения“. Маршрутът тръгва от Триград и преминава на изток през Мугла, Стойките, Пампорово, Баните, язовир Кърджали, района на Студен кладенец, Ивайловград, Маджарово и завършва в Кърджали. За прокарване на трасето, освен новите отсечки, са ползвани маршрути на сдружение „Байкария“, БТС, общински екопътеки. Разделен е на 17 отсечки (дни) от 11 до 53 км. Седемнайсетте отсечки (дни) са т.нар „гръбнак“ на маршрута. Освен него са описани и локални кръгови маршрути. Маркировката на пътеката е червена - основно червени триъгълници с бяло, но има и участъци, които са маркирани с туристическата пешеходна маркировка бяло-червено-бяло.
Трансродопският маршрут се пресича с други маршрути на дълго разстояние - Рудопия на сдружение "Байкария" и Пътят на султана, които също са представени в картата.
В картата има информация и за локални екопътеки, места за настаняване и хранене, върхове, надморски височини и изолинии, забележителности, защитени местности и панорамни точки.
Картата е подготвена от екипа на „Новото тракийско злато“ и партньори. Отпечатана е в тираж от 1000 български и 500 английски копия.
Картата ще се продава на цена от 4 лв. до края на месец ноември 2013 ексклузивно само в магазини Стената и в онлайн магазина на „Новото тракийско злато“. От 1 декември 2013 цената е 7 лв. и картата ще бъде още по рафтовете на книжарници Хеликон, Сиела, Букпойнт, Книжици, магазини за спортна екипировка в София, в местата за настаняване и в информационните центрове в Източните Родопи.





Финансовите отчети на Димитровград и Ивайловград заверени с резерви

неделя, 3 ноември 2013 г.

Годишните финансови отчети за 2012 г. на общините Димитровград и Ивайловград са заверени от Сметната палата с резерви . Причината е, че са "констатирани съществени отклонения, които не дават вярна и честна представа за финансовото състояние и имуществото". 

Общините Хасково, Любимец, Харманли, Свиленград и Минерални бани попадат в графата "заверка без резерви с обръщане на внимание."  Това означава, че в отчетите им са констатирани несъществени отклонения, които не биха повлияли на потребителите на информация, уточняват от палатата.

Броят на общините-отличници общо в страната е 20 пъти по-малък от фигуриращите в горната класация.  Налага се изводът, че в общините е необходимо допълнително подпомагане и контрол за подобряване на финансовата им отчетност, твърди Сметната палата. 

 източник : http://haskovo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=25405&Itemid=2

Словото на Балабана трогна до сълзи ивайловградчани със „Сказание за времето след нас”

петък, 1 ноември 2013 г.

 Здравей, приятелю ! Добре дошъл !

Ивайловград разтваря свойте порти,

за да посрещне своя гурбетчия.

----------

И той се върна. Подир две години

митарстване в Европа и Америка-

отново съм във своя роден край.

О, Господи какъв прекрасен въздух !

Ухае ми на сок от дива круша !

--------------------

Така е, ама май, че друго няма

освен – ей този въздух див и чист,

ухаещ, както ти се изрази,

на диви круши, риган и смокини....

  Това е началото на музикално-поетичния спектакъл „Сказание за времето след нас", който бе представен на читалищната сцена в Ивайловград. Авторът, поетът Ивайло Балабанов, почетен гражданин на града , написа преди 10 години уникален сценарий. Поводът за представлението отново, както и сега, бе кръгла годишнина от трагичните събития за Ивайловградския край през злочестата 1913 година. Днес вече цял век оттогава споменът кърви и стене, вика изтънялата ни памет и ни кара не само да скърбим, но и с делата никога повече да не допускаме подобна трагедия. Дължим го на хилядите жертви, на героите , извоювали свободата. 

В творбата на Балабана всяко сказание въздейства силно, всяка дума е написана с огромна любов от майстора на словото и това не е случайно. Творецът е роден в ивайовградското село Хухла и неговата синовна признателност към родното докосва сърцата на всички негови съграждани.

Режисьорските и сценографски решения в спектакъла са на Румен Новаков, също почетен гражданин на Ивайловград и дългогодишен културен деятел. Те бяха умело пресътвотворени на читалищната сцена от самодейците.Думите на талантливия поет, имат такава сила, че ще живеят вечно, сподели Новаков. Чрез тях поколения ивайловградчани ще учат историята на своя роден край, защото : „Аз исках да намеря своя корен,/ да зная откъде съм и кога се появих на този свят и още/ да осъзная себе си, да видя/ огнището на своя първи род,/разпалено във древната земя/ между реките Арда и Армира/ и да взема въгленче от него ..."

Седемте сказания за отдавна отминалите времена разказаха с много вдъхновение участниците в самодейния театрален състав :Дарина Гайдарова, Станислава Овчарова, Ирина Андонова, Маргарита Богданова, Диана Маркова, Марийка Тонева. В спектакъла взе участие и кметът на общината Диана Овчарова, която имаше нелеката задача да пресъздаде най-кървавите събития за ивайловградския край, когато са опожарени, ограбени и поругани 9 села в „изстрадалата Ортакьойска кааза" .

 Умело потбраните песни и прекрасното им изпълнение от камерна формация "Армира" бяха чудесно допълнение към силното слово на Балабана, а танците на балетната формация по музика на Панчо Владигеров и от операта „Аида" предизвикаха възхищението на публиката. Така със силата на словото, музиката и танца ивайловградчани преминаха , както през великите, така и през скръбните времена на своите предци, за да стигнат до поклона пред родния град, така  както поета го е казал  :" Поклон пред тебе граде мой! Поклон, затуй, че свойто слънце ти ми даде, затуй, че дари със хляб и дом...затуй, че българската кръв е жива, поклон ти правя ! Доземи !"

Д.Маркова