Акордеонистът и композитор Нешко Нешев: Написах в екстаз “Хухла – молитва за дъжд!“

Хухленци добре познават репертоара ни, но с Недим пак ще ги изненадаме на Мистериите

Стягайте се на Илинденя да тропате хоро до зори!

Големият кърджалийски композитор и музикант, акордеонистът от оркестъра на Иво Папазов „Тракия" Нешко Нешев за трети път заедно с турския цигулар Недим Налбантоглу ще пали с музиката си духовете на „Мистериите на Хухла" на 14 и 15 юли. Първият беше миналата година на „Мистериите" в навечерието на Илинден, после на свети Трифон Зарезан и сега отново. Случва се по желание на жителите на селото, които първите два пъти не са се наситили на музиката и най-вече на хората. Сега музикантът се заканва да не спира до зори. Да видим кой ще издържи по-дълго – той или хорото.

 - След като за трети път се срещате с тези хора, дали ще успеете да ги изненадате с нещо?

- Хухленци вече добре познават репертоара ни, но пак ще ги изненадаме. Решихме този път програмата ни да е много различна от предишните два. Ще има много и разнообразна музика – фолклор, джаз, барок, ориенталска, класика – всичко ще е смесено. Но не това е изненадата. Имаме цели две! Специално за празника написах светкавично нова пиеса – „Хухла – молитва за дъжд" – за Илинден! В основата й е народната музика, с ориенталски елементи. Другата изненада е, че ще я изпълним с певицата Евелина Балчева. Тя ще участва в концерта ни.

- Недим Налбантоглу е световноизвестен музикант с много ангажименти. Вие също. Как успявате да се сработите?

- Преди десетина дни бях в Турция и обсъдихме репертоара с него. Ние сме в различни състави, в различни държави, но когато решим да свирим заедно, се срещаме и много бързо правим програмата. Стигат ни 10 минути – колкото да си кажем какво ще свирим. Вече се разбираме само с поглед. Ако правим нещо ново, събираме се един ден по-рано, за да се стиковаме за новите пиеси – аранжименти, сола. Така ще е сега с „Молитва за дъжд". Ще дойде и Евелина. И с нея се познаваме отдавна, имаме доста идеи за сътрудничество. Сега може би ще се договорим за някакво участие в Турция.

- Откога работите заедно?

- За първи път свирихме в Берлин преди десетина години. Тогава заедно с Иво Папазов основахме група „Балкан месинджър" /Балкански вестители/. Но с Недим се запознахме на джаз-фестивал в Брюксел. А в Берлин бяхме подгряващо трио на Джон Маклафлин. За два часа направихме едночасова програма. Свирихме балканска етномузика. Налбантоглу предварително знаеше за нас, познаваше музиката ни. И не беше трудно да се сработим. Той е виртуоз, ние също. Оттогава започна сътрудничеството ни. Свирим негови и мои композиции. Има много хубави пиеси. Родом е от Лозенград – Къркларели. Много обича народната музика и добре познава тракийската.

Миналата година направихме с него една поредица от предавания за музика по турската телевизия TRT. Беше много хубаво шоу. Свирехме с различни изявени в Турция класически музиканти. Групата се казваше „Пандора". Имаше голям успех. 

Но ни е най-приятно, когато дойдем да свирим в Хухла. Хората ни приемат като близки приятели. Той е много впечатлен от предишното си гостуване – от нашите традиции, обичаи, посрещане. Най-важното, опита ивайловградското вино. Оттогава мисли за „Мистериите". Тук се чувства прекрасно и се разбира с всички. Не му е необходим преводач. Знае някои ключови фрази на български – красива жена, шопска салата, червено вино, много е хубаво в България, респективно Хухла. Останалото допълва с чар и усмивки. И музика.

- Ще свирите ли „Носталгия"?

- Не, но ако хората поискат, ще го направим. Тази прословута моя „Носталгия"! Направихме я заедно с един колега. После с Иво я доработвахме. След това още я преработих. Записахме я в студио в България, но с американския продуцент Джо Бойт и диска се разпространяваше в САЩ. Това направи пиесата известна. Казаха ми, че „Ролинг стоунс" са записали няколко такта от нея. А преди това я свирехме и в България. Включена е и във филми – на Иван Ничев „След края на света" и в още един.Даже имаше опит да ми присвоят композицията. Но не може. Доста колеги записаха нещо подобно, но не им се получи. Или го имаш, или го нямаш. Спомням си, като я свирих в Къркларели публиката колко емоционално реагира – плачат, ръкомахат, смеят се. Кметът ми каза: „Ти разплака акордеона, такова нещо не съм слушал в живота си."

Поводът да я напиша беше животът ми на музикант – все на път, живеех в колата. Мечтата ми беше поне от време на време да се виждам със семейството си, за баня и два часа да поспя на бели чаршафи. Нямах време за това! Не мога да забравя едно денонощие. Започнах от Сандански. Свирих до три през нощта, качих се на колата и в 22 часа вечерта трябваше да свиря в Първомай на сватба. Оттам ми тръгна идеята за тази песен.

- Казахте как реагирала публиката в Турция. Бил сте на доста места по света. Различно ли възприемат хората музиката ви?

- Нека се върнем по-назад. Горан Брегович стана световно известен с така наречената балканска музика, но преди него духова музика на основата на фолклора, смесен с ориенталски елементи, се свиреше в България. Ние сме основателите. Само че никой не знаеше, че я има, защото системата беше такава, че не можеше да се излезе навън. Но живо доказателство е големият композитор Дико Илиев. Наистина балканската музика се приема много добре на Запад. От години е така. Ние с Иво Папазов – оркестър „Тракия", бяхме първите, които я представихме извън България още преди промените.

- Как се случи?

- Благодарение на американския продуцент Джо Бойт станахме световноизвестни. Чу ни на една сватба в Ябълково, Хасковско. Открил ни благодарение на Милчо Левиев. И приятелството ни с Левиев стана случайно. Някой му дал наша касета, когато бил за 24 часа в България с благословията на Людмила Живкова. Като си заминал, в самолета я чул и както разправя, идело му да каже на пилота да се върнат, за да разбере кой свири така. Та Милчо пуснал касетата на Джо Бойт и той така се запалил, че дойде в България заради нас. Представете си го – Ябълковец, едно хасковско село, на сватба! Под палатката е 45 градуса, по масите – кебапчета, кюфтета и топла бира. И той се кефи! Пие топла бира, хапва миризливи кюфтета и ни слуша. Казва, аз съм в несвяст! И оттогава тръгна! Това се случи през лятото на 1988 г. Първото ни заминаване в чужбина беше през 1989 г. на 9 септември за САЩ. Всъщност, трябваше да е второто, но първото пропадна. То беше за Германия. На мен дадоха виза, защото вече имах няколко пъти излизане в чужбина, на Иво и Мария – не.

- Какво ще кажете на хората преди „Мистериите"?

- Преди всичко искам да благодаря на организатора Иван Бунков, който прави всичко възможно отново и отново да го има този прекрасен празник. Но мисля, че трябва още разгласа. Да разберат хората, които обичат музиката и истинските преживявания от цялата страна. Разгласата не е достатъчна. Преди два дни ми се обадиха познати от Банско – почитатели на оркестър „Тракия", които дочули. Преди тях и от Пловдив, изпълнителният директор на фондация „Помогни на нуждаещите се" също звъня да пита за „Мистериите" и нашето участие. 

А на хухленци ще кажа: „Гответе се да тропате хоро до зори!"

Въпросите зададе:

Юлия ИЛИЕВА

-----------------------------------------------------------------
Гражданска отговорност – Цените на компаниите