Фейсбук стана азбуката на Балабана

Поетът си връща изтритата от болестта памет чрез компютъра, 

има един полк приятели  в Мрежата.

До случая с поета Ивайло Балабанов гледах с пренебрежение на социалните мрежи: когато споделяш лични неща с всички, те престават да бъдат само твои. Губи се интимността им. Приятелят ми Григор Малинов ме вкара, без да ме пита, в Linkedin Today, дето даже не мога да го прочета с моя рудиментарен английски. Помолих го да ме отпише, не знаел как. Сега имам грижата да търкам поредния спам.

При поета Ивайло Балабанов не е така. След инсулта компютърът и екстрите към тази умна машина станаха за хухленеца пъпната му връв със света на говорещите. Сигурно и сега, когато пиша тези редове, Балабана седи пред клавиатурата и големия монитор, подарен му от хасковските ротарианци, чете приятелските послания и им отвръща с пощадената от удара лява ръка. Мрежата за него не е паяжината на досадата, тя му е като срекмето, с което вади думите-риби и храни с тях душата си.

Когато болестта споходи Ивайло, лекарите ми казаха, че сега той е като компютър с изтрита памет – разказа Ваня, жената до поета. Тя е постоянно край него в свиленградското им жилище, вече рядко излизат навън. Почти не вижда с едното око, отслабна, трудно се придвижва, добавя тя. Затова Балабанов е с часове пред компютъра – неговата връзка с хората. Обича да гледа и телевизия.

Гледа, но не всичко – основно информационните емисии по "Европа", БНТ, Би Ти Ви, Нова. От другите канали – "Дискавъри" и "Хистъри". Това му бе интересно и преди инсулта. При него може да се говори за хигиена в гледането на телевизия. Сериалите никога не са го интересували, надали знае, че тези дни върви поредният "ВИП брадър" – споделя Ваня. Всяка заран съпругът ѝ чете електронните издания на вестниците, не пропуска и сайта на "Новинар юг".

Преди интернета Ивайло общувал с близките си чрез бележки. От всички думи, които изписва на ръка, не греши единствено при Арда – голямата тракийска река на големия тракийски поет. При другите ръката трепва и добавя излишни заврънкулки. Поетът се опитва да говори – "Да", "Не", "Искам", "Не искам", "Добре". "Баща ми е дете, което пие бира" – написа Калина Ковачева. Ивайло Балабанов е дете, което пие вино и виси пред компютъра.

Приятелите му във Фейсбук до вчера бяха 2709. Сред тях най-много са хората на словото – Румен Денев, Деян Енев, Рада Александрова, Йордан Василев, Румен Леонидов, Янислав Янков, Иван Вълев, Гриша Трифонов, Виктор Самуилов… Тук е и варненският арменец Ервант Каязаде, има и дама с руска фамилия – Воротинцева. Най-много са обикновените хора – почитатели на Балабановата поезия. Често пускат негови стихотворения. Някои му изпращат снимки – есенен пейзаж, да речем. Ивайло чете и реагира според случая – благодари, подкрепя, дава оценка. Много е бърз с клавиатурата, направо е чатър – хвали го Ваня.

Поетесата Маргарита Петкова – дивата къпина на родната изящна словесност, също е сред приятелите на Балабана във Фейсбук. Тя е станала неговата връзка с издателя Лъчезар Минчев, който получи правото да печата книгите на Габриел Гарсия Маркес след многогодишно отсъствие на нобелиста от родния пазар. Минчев прави елитарна "бяла" поредица за българска поезия, в която досега са излезли томчета на Иван Пейчев и Стефан Цанев. Третият избран е Ивайло Балабанов. Книга с негови стихове Минчев пуска през декември, съставител и редактор е Маргарита Петкова.

Изкушената от поезията Анелия Гешева бе инициатор за създаване на огромна група в социалната мрежа, която предлага поезията на Балабанов да влезе в училищната програма. Идеята намира множество поддръжници, но не липсват и опоненти. Най-много са те в сайта ХуЛите, известен с това, че публикува всеки самопроизвел се в поет. Един такъв се изпъчва, че негово стихоплетство за българо-гръцката калимера е по-добро от Ивайловото "Спомен за омраза" (Когато бях войник в Маказа, разбрах, че Гърция е враг…), прави съпоставителен анализ на двете в своя полза и така доказва, че авторът на "Принос към европейската история" няма място в училищните читанки. Посегнаха да махнат от там Ботев, със зор ще пуснат Балабанов. Борбата на групата за поддръжка продължава.

А поетът не спира да общува чрез компютъра и интернет с човеците, които болестта не посмя да му отнеме.

ИЗРЕЧЕНО ПРЕДИ ИНСУЛТА

Поетът в интервю за "Новинар юг" от юни 2004-а:

… Имам едно стихотворение, което започва така: "Нормално зрящите са най-нещастни…" Аз исках да вляза под кожата на дървото, да видя как кипи шареният хлорофил. Исках да се гмурна под горния слой на речната вода. Защото реката не е това, което виждаме, тя е отдолу – там, където кърти корените на върбите. Исках да вляза в ония тъмни семантични пространства на думите, на звуците, както е в стихотворението "Дъжд на 24 май". Направих опит да прогледна в гнилата пепел. Преди това обаче тя е била дърво, един хубав явор. Той е погълнал слънце и благородно си го е върнал чрез огъня…

… Да изпием до капка живота, достойно да го изживеем. Нека да е горчиво това вино, но то ни е отредено, за нас е тази чаша, тя не бива да ни отминава…

… Кажи ми защо не остаряват думите? Четеш например "Ако някой срещне някой в цъфналата ръж…" и всеки път го правиш като за първи път. Жените остаряват, но няма стара жена. А за оная красавица в дъжда – то беше жива ортопедия. В първия момент почнах да му чупя ръцете и краката на тоя непрокопсаник, че има такава хубава жена, а няма очи да я види. Но малко по-късно осъзнах, че това са емоционални излишъци. Очите му са виновни, не крайниците…

… Мен ме боли. Когато те боли, не се усещаш патетичен…

… Като поет се оцелява много трудно. Само за няколко години този град загуби своя позапазен възрожденски дух, добротата. Всичко сега е леш. На покрива на читалището има едно петгодишно ялово дърво, див орех, който не дава плод. Хубав символ е. Духът на Свиленград вече е търговски, далавераджийски. Чувствам се като бяла врана. Не виждам с кого мога да седна и да говоря за поезия. Трудно се оцелява, но това не е героизъм, ежедневие е.

Все пак виждам как богатите свиленградчани се променят към по-добро. В началото беше един чалгясъл, помиярски богаташки живот. Проститутки, обикаляне на барове, постилане на пътеката с марки.

Сега взеха вече да се позамислят. Взеха да стават дарители, помагат на бедни студенти, на сираци. Един замисля да възстанови стара чешма на чаршията в автентичния ѝ вид. Макар и бавно, почна да става нещо…

… Понякога всичко тръгва от дума, друг път от звук, може и от гледка. Един ден искам да запаля цигара, но не мога да намеря кибрит. Пък аз съм го оставил на перваза на прозореца, там влажно и той мухлясъл. И стиховете идват сами: "живеем мухлясали – като клечки в навлажнен кибрит". Веднъж чух гръмотевица, тя изтрещя, но не рязко, а продължително – все едно, че някой трополи по стълбище. Така пък се появи друго стихотворение…

Недялко Бакалов

В."Новинар юг"

Ивайловград и Маджарово в трансродопски маршрут

Ивайловград и Маджарово са включени в  Трансродопски маршрут за пешеходен и велосипеден туризъм. 

Трасето тръгва от Пампорово и преминава на изток през Западните Родопи, язовир "Кърджали", района на "Студен кладенец", Ивайловград, Маджарово и завършва в Кърджали. Разделено е на 15 еднодневни отсечки от 15 до 40 км. Туристите могат да отседнат в 15 къщи за гости и семейни хотели в  районите. 

Указателните табелки, които ще бъдат поставени, са общо 100. Те са вече факт по отсечката Пампорово - Кърджали.

 На 27 октомври започва поставянето им  по маршрута Кърджали - "Студен кладенец" - Ивайловград - Маджарово - Кърджали.

Трансродопският маршрут за пешеходен и велотуризъм се разработва от 2011 г от Новото тракийско злато в партньорство със сдружение „Байкария" и фондация „Къща за книги и приключения".

Маршрутът тръгва от КК Пампорово и преминава на изток през част от Западни Родопи, язовир Кърджали, района на Студен кладенец, Ивайловград, Маджарово и завършва в Кърджали.

Разделен е на 15 отсечки (дни) от 15 до 40 км:

Ден 1: КК Пампорово (хотел Финландия) – село Момчиловци (информационен център, къщи за гости) – дължина 15 км

Ден 2: село Момчиловци – село Баните (къщи за гости Арония, Кючукова къща, стаи за гости, хотел Родопа) – дължина 40 км

Ден 3: село Баните – село Ябълковец (хотел Планински изглед) – дължина 30 км

Ден 4: село Ябълковец – село Главатарци (площада, хотел Трифон Зарезан, вили Болярка) – дължина 31 км

Ден 5: село Главатарци – село Летовник (Хепи Хипи хостел) – дължина 25 км

Ден 6: село Летовник – хижа Крояците на язовир Студен кладенец – дължина 26 км

Ден 7: хижа Крояците – село Поточница (ще има къща за гости до края на 2013 г) / село Рабово (къща Тепавицата) – дължина 22 км + 9 км до село Рабово

Ден 8: село Поточница – село Падало (до края на 2012 ще има къща за гости) – дължина 18 км + 9 км от село Рабово

Ден 9: село Падало – село Пелевун (до пролетта на 2013 ще има къща за гости, сега може да се отсяда в къщата на Тодор Митков) – дължина 45 км

Ден 10: село Пелевун – Ивайловград (Исторически музей, хотел Армира, хотел Луксор) – дължина 15 км

Ден 11: Ивайловград – село Горноселци (настаняване в селска къща) – дължина 20 км

Ден 12: село Горноселци – Маджарово (природозащитния център на БДЗП) или Горно поле (Дивата ферма) – дължина 36 км + 6 км до Дивата ферма

ИЛИ

Ден 11: Ивайловград – село Бориславци (Тракийската къща) – дължина 46 км

Ден 12: село Бориславци – село Горно поле (Дивата ферма) – дължина 11 км

Ден 13: село Горно поле – село Рабово (къща Тепавицата) – дължина 30 км

Ден 14: село Рабово – село Калоянци (вилно селище, бунгала) / село Мъдрец (до края на 2012 ще е готова цялата къща Мъдрец, сега може да се отсяда в 2 стаи за гости плюс хол с още 2 места) – дължина 20 км + 6 км до село Мъдрец

Ден 15: село Калоянци – Кърджали (Исторически музей, къща Пламена, къща Добрев, хотел Резиденция) – дължина 23 км

Петнайсетте отсечки (дни) са т.нар „гръбнак" на маршрута. Освен него съществуват локални маршрути, които също се маркират. Така във всеки район по желание могат да се обхождат по няколко допълнителни лъчеви маршрута.

Във всяка точка от „гръбнака" на маршрута ще има информационно табло и информационен кът с карти, брошури и др. за основния маршрут плюс допълнителните локални маршрути.

По маркировката и социализирането на пътеката се работи активно. Когато бъде готова, се предвижда официално откриване с велопоход. 

Честваха 50 години гранично поделение в Ивайловград

С полагане на венци и цветя пред паметниците на загиналите при изпълнение на служебния си дълг граничари, започна отбелязването на 50 годишнината от създаването на поделението в Ивайловград. Гости на празника, честван на 6 октомври бяха директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" главен инспектор Бойко Божков, генералът от резерва Костадин Белчев, командир в поделението през периода 1974 и 1976 –та, започвайки своя професионален път тук,  както и председателят на сдружението на офицерите и сержантите от резерва на клуб "Граничар" София полковник от резерва Иван Петров. Честването уважиха и кмета на Ивайловград Диана Овчарова и Председателят на Общинския съвет Дарина Зафирова.

Гостите посетиха музея на граничната охрана, намиращ се в двора на ГПУ в Ивайловград. В експозицията могат  да се видят униформите на граничната стража преди 1944 година, стари оръжия, богат снимков материал за охраната на границата през различните периоди от съществуването на поделението. Музеен експонат е и макет на телените заграждения, както и техническите средства, сигнализиращи за нарушители. 

Празничен концерт в читалището в града събра гостите, бивши и настоящи служители, техните семейства, близки и познати от Ивайловград и различни краища на България . Самодейни певчески, читалищни състави  и специалния поздрав от танцьорите на училището в Ивайловград трогнаха всички с изпълненията си. 

С празнична вечеря, с много тостове и пожелания, с близки и далечни споделени спомени на бивши и настоящи граничари, завърши честването на 50 години гранично поделение в Ивайловград

История : През  1962 година с министерска заповед, на базата на съществуващите две комендатури, едната с местостоянка село Ботурче, а другата в Ивайловград, където се създава граничен отряд в Ивайловград. Възложена е охраната на част от границата с Република Гърция в участък с обща дължина 88 километра, от които 68,5 км сухопътна и 19,5 км речна, с 12 гранични застави. 

Днес Граничният полицейски участък в Ивайловград е структурно звено в Регионален граничен сектор Смолян. Охраната се осъществява с използването на патрулно-постови сили, технически и електронни средства. Граничите полицаи изпълняват от две години и функции по контрол за на граничния режим на граничните контролно-пропускателния пункт  Ивайловград – Кипринос.

100 години от Балканската война

Димо Чанков

НАЧАЛОТО

След като в щаба на военноинспекционната област е получена шифрована телеграма на военния министър ген. Н.Никофоров,  II армия с командващ генерал-лейтенант Никола Иванов незабавно пристъпва към изпълнението на задачата за прикритието на обявената обща мобилизация. В практически план това означава нормалната дислокация на действащата армия на изходни позиции от Западните Родопи до Черно море, като се осъществи ефективно използване на създадената първоначална инициатива за водене на войната срещу Турция. Във връзка с това ЩДА със специална заповед от 21 часа на 30 септември 1912 година се разпорежда командващия ,  II армия ген. Н. Иванов да осигури прикритието по турската  граница още същия ден. Веднага трябва да се отбележи, че ген. Н.Иванов вече е проявил необходимата военоначалническа инициатива по собствен почин – подчинените му конни полкове под формата на учение са изпратени към българо-турската граница, а на пограничната българска стража още при обявяването на обща мобилизация е заповядано  да влезе незабавно във връзка и взаимодействие с нашите кавалерийски подразделения. Това прави чест на видния български военачалник и потвърждава по достоен начин неговите пълководчески качества в началния етап от победоносния марш на българските войски за освобождението на Одринско /в това число и на Ивайловградския край/ и присъединяването му към  държавното землище на България.

 В навечерието на Балканската война по време на общата мобилизация са свикани 599 879 войници и подофицери, 6757 офицери и генерали, 786 чиновници към различните служби. Изобщо под бойните знамена на Действащата армия се намират в името на най-голямата и най-мащабната в нашата национална история военнополитическа акция максимални военни ефективи : 607 422 души, разпределени в 358 пехотни дружини, 262 артилерийски батареи  и 48 ескадрона , 46 686 яздитни, 47 068 впрегнати и 21 109 товарни коня, 31 549 вола, 13 319  конски и 14 746 волски коли, 36 автомобила и 3 камиона, 334 323 пушки и карабини, 239 картечници и 19 837 саби, 1116 оръдия, 1 самолет / по –късно 21/, 2 балона и 2 прожектора.

Това е една наистина страховита военно-народна въоръжена сила, устремена към окончателното освобождение на поробените братя в Тракия и Македония, т.е. онова трудноопределимо понятие в историческата и военната знакова словесност, което държавниците, политиците и историците наричат военен вариант на решаването на българския национален въпрос. Дори една проста , елементарна аритметическа сметка дава да се разбере, че при 295 000 войници и офицери и 68 оръдия на останалите три съюзнически армии нашата мобилизирана войска ги превъзхожда в жива сила повече от два пъти, взети заедно, а в оръжие много повече. В  тази връзка тогавашния френски военен аташе в София майор Камии Луи дьо Матарел пише : „ България ... се готви да понесе почти сама тежестта на войната „. А един от най-големите български пълководци , получил европейско и световно признание, командващия , III армия генерал –лейтенант Радко Димитриев отбелязва : „Българският народ бе дал на армията си около 12 на сто от цялото население. Такова напрежение в Европа не познаваше досега, освен на теория. Ние първи реализирахме  последната, като създадохме в пълния смисъл на думата армия – въоръжен народ...Войната е външен екзамен за един народ, гдето той трябва да покаже своето право на съществувание. „

Понеже частите, командвани от ген. Н. Иванов на този етап от българската военна кампания, имат пряко или периферно отношение към повторното освобождение на Ивайловградския край от турско робство, ще си позволим да посочим техния състав : Хасковският отряд с командир полковник Васил Делов, съставен от една бригада от 2-ра пехотна Тунджанска Тракийска дивизия, съсредоточен във Хасково; 8 пехотна Тунджанска -, дивизия с командир генерал-майор Димитър К. Кирков с две бригади, дислоцирани на десния бряг на р.Марица между град Харманли и българо-турската граница; 9-а пехотна Плевенска дивизия с командир генерал-майор Радой  И .Сираков , която все още се намира на път към указаните пунктове за съсредоточаване; Сборната конна бригада на полковник Александър Танев, дислоцирана в с. Хебибчево / дн.гр. Любимец/. 

На 14 октомври 1912 година ген. Н . Иванов пуска по II армия  първата  си военновременна заповед, в която благодари на личния състав за бързата мобилизация и изразява увереността си във всенародното желание за успешния край на великата освободителна  мисия на българския народ и неговата славна армия . Това за поред път говори в най-положителен аспект за воинските добродетели на Никола Иванов като боен български генерал и български патриот от най-високо качество. 

На 17 октомври 1912 година след обед ген. Н.Иванов приема изпратената му изпреварваща  предупредителна информация, че войната срещу Турция ще започне на следващия ден, и заповядва по дивизиите да се осигури постоянно дежурство на щабен офицер с цел навременно получаване на очакваните нареждания по телеграфа. Същият ден около 20.50 часа в щаба на II армия е получена дългоочакваната Директива №1, с която българското Главно командване заповядва да се започне войната срещу Турция на 18 октомври 1912 година в 7 часа сутринта.

По замисъла на нашето Главно командване относно операциите на Тракийския театър , II армия на ген. Н. Иванов с двете пехотни дивизии и Сборната конна бригада настъпва между реките Арда и Марица и след това откъсва Одринската крепост от Източната турска  армия. Последната трябва да бъде разбита от  III армия на генерал –лейтенант Радко Димитриев във взаимодействие с  I армия на генерал-лейтенант Васил Кутинчев. С това се осигурява нужния оперативен простор в зоната на Тракийския театър и изобщо на перспективата на войната.

На 18 октомври 1912 година българската Действаща армия пресича границата с Турция и настъпва напред, като пътем отблъсква и разгромява турските гранични, охранителни и разузнавателни части. На 20 октомври нашите дивизии се приближават до зоната на основните сражения на главния, Тракийски театър. В началото на настъплението на турска територия ген. Р. Димитриев се обръща към повелените му войски : „Войници от 3-а армия! На нас се падна трудната, но завидна задача да обиколим Одринската твърдина и да си премерим силите с петстотингодишния потисник...Тези, които ще паднат на бойното поле, техните имена ще се споменават с благоговение от поколение на поколение. Онези, които ще се завърнат от великата борба, с гордост ще разказват на своите деца и внуци, че и те са участвали в святото освободително дело." По времето на битката за Лозенград  II армия на ген. Н. Иванов настъпва между реките Арда и Тунджа, по двата бряга на р.Марица и разгромява противостоящите и турски войски. Сред това започва обкръжаването на Одрин.

Ден на тракийската памет в Маджарово

 Традиционният национален събор "Ден на тракийската памет" събра край Маджарово на 29 септември стотици потомци на бежанци от Източна и Беломорска Тракия . Те почетоха 99-тата годишнина от гибелта на близо 2 000  тракийци, избити от турците край бреговете на Арда  по време на междусъюзническата война.

След като домовете им остават извън пределите на България, бежанците търсят спасение в родината си. По пътя към свободата много от тях изгубили част от семействата си, а в паническото си бягство били принудени да захвърлят дори и децата си.

Сред потомците, дошли днес да запалят свещ в памет на загиналите, бе и Анастасия Григорова, чийто дядо по майчина линия също е сред жертвите. " Майка ми е била на 4 години, вързана на гърба му. Стават с приятелите  да преминават Арда, когато един куршум пронизва баща й в главата и той остава на място. Майка ми остава на гърба му, нея не са я убили. Десет дни е била в гората с хиляди други деца, ходили да събират за храна шипки и каквото намерят, пили са червена вода" – разказва възрастната жена. Мнозина от бежанците се удавили при опит да преминат Арда, чиито води били чак до шията. Други от бегълците загинали от дъжда от куршуми, с който ги обсипали турските потери. "Това са били големи трагедии, които никога не могат да се забравят. Всеки трябва да ги знае, всеки трябва да почита загиналите и да се учим от техния подвиг" – категорична е баба Анастасия.

Участниците в събора разгледаха костницата в  Мемориалния комплекс край Маджарово и запалиха свещ в параклиса, изграден в памет на загиналите тракийски бежанци.

Гости на събора бяха депутати от ГЕРБ, Коалиция за България, ПП „Атака", областният управител Ирена  Узунова, кметове на общини, ръководители на политически партии и неправителствени организации от региона, които поднесоха венци и цветя пред паметника-костница. Слово произнесоха кметът на Маджарово Милко Армутлиев, председателят на СТДБ Красимир Премянов и Никола Инджов, потомък на бежанци от Беломорска Тракия, поет и публицист.

Кратка реч имаше и Волен Сидеров, председател на ПП „Атака".

Поздравителни  адреси до събора изпратиха министър-председателят Бойко Борисов  и Сергей Станишев-председател на НС на БСП.

Ценни антични мозайки отново във вила "Армира" ?

Едни от най –красивите мозаечни пана, открити при разкопките на антична вила "Армира" да бъдат експонирани на място, обеща  пред ивайловградчани директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Той беше на посещение в  Ивайловград за историческа беседа по повод 127 години от Съединението на България. Мозайките от спалнята на един от собствениците на вилата с неговия образ и още едно голямо мозаечно пано, на което са  представени митологична сцена с богинята Артемида и ловеца Актеон, превърнат от нея в елен  са в експозицията на Националния исторически музей в столицата.  

За втори път проф.Димитров поема  ангажимент мозайките да бъдат върнати там, където са открити при разкопките през 60- 70 –сте години. През 2008 година при приключването на първия етап от реставрацията и консервацията на един от най-значимите археологически обекти в района, директорът на НИМ беше категоричен, че ценните мозаечни пана трябва да бъдат поставени на своите места във вилата. 

Сега предстои втори етап от реализацията на проект на общината "Антична вила "Армира" за строително –монтажни и консервационни работи, който е финансиран по Оперативна програма "Регионално развитие" . Стойността на проекта е 1 894 217,04 лева, съобщават от общинската администрация. 

Проектът е разработен през 2010 година  и спечели финансиране през 2011 –та по схема "Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции". Във връзка с изпълнението на проекта община Ивайловград е обявила две обществени поръчки. Едната е за изпълнение на строително-монтажни и консервационно –реставрационни работи. Част от дейностите са свързани с реконструкцията и анастилоза на мраморна архитектурна декоративна пластика, и реставрационни операции на мозайките от всички помещения на вилата. Другата обществена е за доставка на оборудване и обзавеждане , сред които радио-, телевизионно, съобщително, далекосъобщително и сродни видове оборудване, телевизионни и радиоприемни устройства за запис и възпроизвеждане на звук или образ.

Крайният срок за получаване на оферти и за двете обществени поръчки  беше 28 септември, а офертите са отворени на 1 октомври. 

Маломерни и сляти паралелки в училищата в Ивайловградско

Училищният звънец в Ивайловградско за поредна година събира все по-малко деца в класните стаи в единственото средно общообразователно училище в града и трите основни училища в селата Свирачи, Белополци и Железино. Общо  49 първолаци ще прекрачат училищния праг, от тях 31 са в Ивайловград и за първи път от 3-4 години ще бъдат разпределени в две паралелки. В село Свирачи ще има записани само четири първокласници, а в Железино и Белополци по 7. Училищата в селата са със статут на защитени и там паралелките са маломерни и сляти. 

Тенденцията за намаляване броя на учениците в общината продължава. На извънредна сесия през тази седмица общинските съветници утвърдиха маломерна смесена група от 9 деца във филиала в село Свирачи, както и в  ивайловградския квартал „Лъджа" от 11 деца. Дофинансиране от общинския бюджет ще се наложи за формирането на две паралелки под норматива в пети клас в Ивайловград след решението на местния парламент.

Снимка :Архив

 

Откриват новото крило на училището

На 6 септември тържествено  ще бъде открито новото крило на сградата на СОУ "Христо Ботев",  съобщиха от  пресцентъра на Община Ивайловград. За откриването в града ще пристигне лично  министър-председателят Бойко Борисов. На церемонията ще присъстват министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев и проф.Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. 

В нови 9 класни стаи ще влязат учениците за новата учебна 2012/2013 г., когато училището ще чества 100 години. Общинският съвет в Ивайловград гласува 10 000 лева от капиталовите разходи в  бюджета за закупуване на ново оборудване на стаите.

За близо осем месеца от ЕТ "Капител - П. Сивков" в Кърджали, фирмата спечелила обществената поръчка, успя да премахне проблемното западно крило и да го изгради наново. Средствата в размер на 1 567 000 лева бяха осигурени от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет в края на 2010 година. Проектирането бе финансирано от Министерството на образованието, науката и младежта през 2009-та. Тогава бе установена необходимостта от разрушаването и изграждането на ново крило на единственото училище , след което се появяват множеството пукнатини, припомня "Хасковска Марица".

След провеждане на две технически експертизи, специалистите бяха  категорични, че има проблеми с носещата конструкция, което налага  преустановяване на учебните занятия в тази част на сградата. Направено бе преразпределение на стаите, за да се допусне преустановяване на учебния процес.

Сградата, която бе съборена, е построена през 30-те години на миналия век. Първоначално е била като двуетажно тяло. През 70-те години е надстроен още един трети етаж. Според специалистите надстрояването е предизвикало допълнително слягане на основата, вследствие на което зидарията се е напукала и на практика почти е разрушена. 

www.hsmaritsa.com

Назначиха пресаташе на митница Свиленград

Диана Маркова  спечели конкурса за говорител на митница "Свиленград", научи "Хасковска Марица" . Дългогодишната журналистка и говорителка на община Ивайловград е единствената допусната до интервю. На тестовете преди това, Маркова се е представила с най- висок резултат пред още осем кандидати. 

От началото на септември, Маркова ще е на поста си  експерт в отдел "Информация и връзки с обществеността" в дирекция "Административно обслужване"  към Централно митническо управление.

Общо 9 са били кандидатите за мястото, става ясно от обявата на конкурса . 

www.hsmaritsa.com