Ивайловградски въпрос
на всички ивайловградчани – с любов !
Ивайловград е най-накрая
на тази българска земя
далечен, сам като оная
последна наша буква „Я”.
Тук няма лястовици бели
и тук не вярваме в сълзи
Със ръжен хляб сме преживели,
но днеска хлябът ни горчи.
Защото в белите камбани
лежи велчална тишина,
защото вече се покланяме
щом срещнем бременна жена.
Направо казано и инак
градчето има бит суров
и се нуждае от поминък,
от бъдеще и от любов.
Ивайловград е бяло цвете
в Руфинкината планина.
Ще го опазим ли кажете
от вятър сух и от слана.
Със тази своя пледоария
аз искам да го защитя.
Без него думата България
е все едно без буква „Я”.
Ивайло Балабанов

100 години от завръщането на малоазийските българи честват жителите на ивайловграския квартал „ Лъджа”

петък, 22 август 2014 г.

Съборът е повод мнозина да се върнат към родолюбивите си корени, да се поклонят пред подвига на своите предци, които съхраняват своя бит и култура далеч от родината. За будните българи от Мандър, Мала Азия, днешното Мурайе в Турция, разказва експозиция, която бе открита в сградата на Младежкия дом по повод 95-та годишнина.
Според историческите сведения през 1914 година след Балканската война 123 семейства от Мандър се заселват в тогавашното село Лъджа, принудени да напуснат, оставяйки плодородни ниви и двукатни къщи , без да могат да продадат или разменят имотите си.
Днес от 19 часа жителите и гостите на Лъджа ще се запознаят с писмените свидетелства за миналото на дедите, как и кога са се озовали в Мала Азия и още как се завръщат в България и през какво са преминали, когато са тръгнали към неизвестното, как са устроили живота сина новото място, започвайки всичко от начало. Отговорите на тези въпроси се съдържат в книгата със заглавие „Село Мандър и Лъджа – история на дедите ни” с автор историчката Василка Ташкова, потомка на бежанци от Мала Азия. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Стефан Танев, родом от кв. „Лъджа”. Представянето тази вечер на книгата е част от празничните прояви, посветени на годишнината. В програмата се предвижда още да бъде пресъздаден на сцена музикално-танцов обряд ” Седянка”, а вечерта да завърши с дискотека на открито.

Съботните прояви на 23 август ще започнат с водосвет в църквата „Св.Св.Константин и Елена”. След водосвета ще бъде раздаден курбан за здраве. Вечерта в 18.30 започва тържествената част с поднасяне на венци и цветя пред паметната плоча, увековечила спомена за заселването на малоазианци. В концертната програма са включени изпълнения на самодейни състави от Ивайловград и Кърджали. Хора ще се вият под звуците на народен оркестър от Пловдив.

Ето началото на книгата на Василка Ташкова :

В продължение на няколко века, от ХVІІ до ХІХ век, големи
групи българи от Пловдивско, Чирпанско, Старозагорско, Хас-
ковско, Ямболско, Димотишко, Ивайловградско, Охридско,
Костурско, от някои селища в Северна България и Софийско
се заселвали в Мала Азия. В околностите на градовете Бурса,
Бандърма, Балъкесер, Боашеир, Гьонен, Лапса, Чанак кале, Из-
мит, Измир, Ески шехир, Ени шехир, Афион карахисар и други,
компактно и трайно се установявали в изоставени от турците
села, в съществуващите гръцки, турски и караманлийски се-
лища или създавали нови български села. Много търговци и
занаятчии от Копривщица, Карлово, Калофер, Клисура, Само-
ков, Сливен, Габрово и други, намирали препитание в мало-
азийските градове и в тях се обособили български махали1.
Съществуват сведения за още по-ранни заселвания на бъл-
гари в Мала Азия, от времето на Първата българска държава и
войните с Византия, както и в периода на византийското вла-
дичество в нашите земи. С падането на България под турско
робство, хиляди българи, заедно с търновските боляри били
заточени отвъд Босфора. Процесът на заселване на българи в
Мала Азия се засилил в началото на ХVII век и продължил до
70-те години на ХІХ век.

Археологът Ивайло Кънев : Изключителна находка на Родостица -шест сребърни монети в бронзов съд

вторник, 12 август 2014 г.


Току-що при разкопки на крепостта Родостица край ивайловградското село Хухла екипът на археолога Ивайло Кънев се натъкна на изключително ценна колективна находка – шест сребърни монети в бронзов съд. Монетите са от първата четвърт на 13-ти век. Съдът, в който са открити, е деформиран, но монетите са в изключително добро състояние и могат веднага да бъдат експонирани, заяви специално за „Нов живот” Ивайло Кънев.
Монетите са византийски. От лицевата им страна има релефно изображение на светец воин с меч и император, които заедно държат кръст. От обратната страна е образът на Христос Вседържител.
През последните 8 години на задълбочено проучване на средновековната българска твърдина археолозите и друг път са откривали монети. Миналата година са били намерени 19 бронзови монети.
Сегашната находка е изключително ценна. Самият Ивайло Кънев я определя като „панделката” на 8-годишните задълбочени проучвания на Родостица.
Тазгодишните разкопки започнаха преди десетина дни и ще продължат до края на август. Финансирането е от Министерството на културата, Националния исторически музей и Община Ивайловград.
Общо за последните 8 години за разкопки на Родостица са похарчени около 90 000 лева.
В момента в екипа на Ивайло Кънев участват студенти по археология. В началото е имало и група студенти от Франция.
Източник : в."Нов живот"

От НИМ съобщиха също, че археологът от НИМ д-р Ивайло Кънев откри при редовни разкопки край Ивайловград съкровище от шест билонови монети (билон: сплав от сребро и злато – б. а.). Откритието е направено в крепостта Родестица в Родопите /съществувала от ІV до ХІV век/, край която река Арда излиза в Беломорската равнина.
Монетите са свидетелство за тежка икономическа криза във Византия през 1081 година, по времето на император Алексий Комнин. Императорът заповядал да оберат от църквите и манастирите свещените съдове, претопил ги и насякъл тези монети, с които плащал на администрацията и войската.