Недим Налбантоглу : Когато свиря сякаш полудявам

Недим Налбантоглу - турският музикант, с френско гражданство, известен в Европа като „човекът, който дава живот и кара цигулката да говори". За изключителния талант на Налбантоглу говори фактът, че той е поканен в Сорбоната за 80-ия рожден ден на Йехуди Менухин, един от най-големите цигулари в света, и в края на вечерта изнася концерт за гостите по специална покана на друг известен цигулар – Стефан Грапели. Той има концерт и в Queenn Elizabeth Concert Hall в Лондон през 2003 година. Във Франция печели албум на годината за енто джаз. Участва в повече от 25 албума в много различни страни и има концертни изяви във Франция, Германия, Мартиника, Швеция, Естония, Белгия, Португалия, Испания, Япония, Италия, Тунис, Индия и Мароко.

Въпрос : Защо толкова често посещавате България ?

Отговор : Аз съм родом от Къркалери, както е известно тук в България, Лозенград. Дали защото Тракия е някак обща за нас и за българи, и за турци и музиката ни сближава, но българската народна музика ми е сякаш в кръвта. Ще добавя и това, че прадедите ми са били музиканти от Македония и ето ти една сериозна причина да съм свързан с българския фолклор. Друга причина е приятелството ми с Нешко Нешев. Покрай него се влюбих  в тази музика и заобичах България и затова идвам често тук. Обичам българската народна музика. На концерти в чужбина използвам българската народна музика и правя импровизации, които пленяват публиката. 

Въпрос : Но защо пък точно и в Хухла? Вече за трети път.

Отговор : Харесвам това място, което е част от Родопите. Харесва ми въздуха, хората са много мили и топли. Тук преживянията ми са толкова силни, че когато се върна в Турция изпитвам носталгия към този край.

Въпрос : Какво е сътрудничеството Ви с Нешко Нешев ? Защо точно с неговия оркестър изнасяте концерти ?

Отговор : Запознах се с Нешко на един фестивал във Франция, когато свиреше в оркестъра на Иво Папазов. След това ги поканих на джаз фестивал в Берлин. След фестивала решихме да направим квартет. Лесно се сработихме с Нешко. Когато сме заедно на сцената е прекрасно. Енергията между нас е толкова силна. Сякаш мислим и дишаме едновременно при импровизациите.

Въпрос : Кой ви насочи към музиката ?

Отговор : Баща ми, който ръководеше хор в родния ми град. Ходех на репетициите на хора още на пет години и тогава баща ми ме учеше да свиря на мандолина. Но веднъж той донесе цигулка в къщи, още като я видях  скочих и казах, че това е моя инструмент. Научих се да свиря, сякаш винаги съм свирил на цигулка. Тръгнах на концерти заедно с баща ми и неговия хор и научих целия репертоар. След това учих в консерваторията в Истанбул, където ме приеха от раз. 

Въпрос : Когато свирите сякаш карате цигулката да говори. Така казват музикалните специалисти. Така ли е и за Вас?   Какво изпитвате, когато свирите ?

Отговор : Музиката звучи винаги в главата ми, а когато свиря сякаш полудявам. Искам да предам цялата тази лудост на публиката и да приобщя целия свят към музиката и моите импровизации. 

Въпрос : Всеки известен музикант се гордее и със своя инструмент. Каква е вашата цигулка ? 

Отговор : Цигулката я намерих от един колекционер в Истанбул. Това е чешка цигулка с над 200 годишна история. Много е скъпа, но успях да я изплатя само за две години. Този колекционер на цигулки видя в мен талантлив музикант и нито за миг не се поколеба да ми я даде макар, че тогава не можех да си я позволя. 

Интервюто взе : Диана Маркова