Ивелина Балчева е носител на 18 наши и международни отличия - от „Златния Орфей", от фестивали в Ирландия, Русия, Казахстан, Турция, Египет, Франция. С богатия си, характерен, силен глас тя изпълнява поп, джаз, български фолклор, етно и уърлд музика. От години развива концертна дейност в Близкия и Средния изток. Ивелина е и най-ярката представителка на българската популярна музика в Казахстан.
На тазгодишните културни празници „Мистериите на Хухла 2012" Ивелина Балчева, заедно с оркестъра на Нешко Нешев, представиха новата пиеса „Летни дъжд" - народна музика, с ориенталски елементи. Това е необикновена, вдъхновяващо и изключително талантливо произведение, което Нешко Нешев е написал в екстаз, както той самия признава. Текстът бе на Иван Бунков, а неподражаемото изпълнение бе на певицата Ивелина Балчева, специален гост на празника.
Въпрос : Госпожо Балчева, не присъствате много в културния живот на страната. Не Ви чуваме по радио, телевизия, както преди години.
Каква е причината ?
Отговор : В последно време изгубих много близки хора. Свекър, свекърва, зълва ми много рано си отиде. Майка ми е с диабет и алцхаймер, много тежка форма, и баща ми гледах три години и седем месеца на легло с два инсулта. Тежко ми е . Опитвам се за тях да прилагам музикалната терапия при този род болни хора, за да поддържам техния дух и да ги подготвя за пътя им към смъртта, да им е по-леко. Затова се наложи да изкарам и един курс за лечение с арт терапия, която да може да се прилага при деца, които имат проблеми с аутизъм и дислекция . Наложи се да бъда и ресурсен учител на такива деца , а иначе основното ми образование е висше педагогическо с втора специалност музика и пеене. Видях, че в групите , където бях ресурсен учител имаше доста добри резултати с арт терапията и това ме амбицира да се занимавам успоредно с това и да правя изкуство.
Въпрос : Използвате терапевтична музикална методика. Има ли бъдеще в това ?
Отговор : Вярвам, че тепърва ще бъдат финансирани все повече подобни структури и програми, които ще използват възможностите на музиката като катализатор на жизненост и оптимизъм. Изкуството все повече ще служи за арт терапия и ще ни адаптира към новите и непрекъснато променящи се реалности. Затова музиката трябва все повече да въздейства и да съжителства с проблематиката на обикновените хора. И да придобива все повече социални функции.
Въпрос : Успявате ли в това да реализирате социални функции на изкуството ?
Отговор : Лично моето мнение е ,че през последните 10 -15 години социалната среда на хората и която всички ние изграждаме, страшно много се промени и то в негативен план. Тя не е така устойчива, за да търсим устойчиви резултати и в житейски план, и в професионален план, за да търсим реализация за какъвто и тип професии да става дума. Според мен все по-малко ще стават ангажиментите за нас хората на изкуството и ние трябва да търсим нова социална среда за реализацията на това, което правим. Аз си задавам поне от 10 години въпроса, защо правя дадена песен, спектакъл. Трябва ли да отида някъде, където ме канят да участвам, защото тук не опира въпроса да вземеш някакви пари, не че те не важни, напротив, важни са, но се мъча да правя баланс между духовното и материалното. Но несъмнено, според мен е важна и функцията на събитието , на което един певец присъства.
Въпрос: С такава нагласа ли приехте да участвате в Мистериите на Хухла, защото сте убедена, че „Мистериите" имат и нова социална функция ?
Отговор : Аз за първи път съм в Ивайловградско. Стигнала съм до Крумовград, където сме били с композитора Борис Вълканов. За Ивайловградско разбрах колко много обезлюдени места има, на които им предстои да се промени социалния статус, т.е да бъдат значими като населени места. Казах си, като дойда в Хухла не е важно толкова какво ще изпея вечерта, а всъщност какво съм вложила във всяка песен, какво послание ще отправя посредством песента.
Аз се занимавам с проекти и искам да се знае, че от певец до певец има разлика. Единият поема риска да прави изкуство, да има обществена позиция и становище , а другия просто си пее и си получава хонорарите. Според мен, още веднъж искам да подчертая изкуството, трябва да има нова социална функция. Да навлезе в старческите домове, в домовете за деца сираци и полусираци, в SOS детските селища, както и труднодостъпните планински и полупланински селища.
Мистерията на Хухла е мистерия точно за това ,че изкуството идва до едно такова малко селце, отдалечено от центъра на България, където хората рядко имат възможност да се докоснат до изкуството. Това изкуство трябва да ни даде вяра и оптимизъм да продължи живота. Такива програми има в Италия. С микробусчета пътуват музиканти, артисти, както и лекари и се изпълнява правителствена програма. Изкуството до най-труднодостъпните зони в Италия.Това е социална програма, която се финансира от правителството и се прави повече от 40 години.
Въпрос: Сега ни разкажете за началото. Откъде започнахте ? Защо сте избрали пеенето ?
Отговор : Всички в моето семейство пееха. Баща ми обичаше да пее бавните безмензурни народни песни, а майка ми хороводните. Искали са да ги вземат за солисти в шуменския ансамбъл, но не са отишли там. Баща ми се е занимавал с дърводелство, а майка ми е била електромонтьор. Сестра ми искаше да се занимава с пеене , но не и разрешиха. Баща ми беше категорично против. Това стана причина след това нейния живот да се промени в негативен план. Аз наблюдавах всичко това и не позволих да ме спират за това, което обичам да правя - да пея, да се занимавам с музика. И успях. Пеех по местните ресторанти в родния ми град в Провадия и изкарвах добри пари. В крайна сметка обаче пак по настояване на баща ми, завърших педагогика и работех допълнително като певица, но така и не получих подкрепа от родителите си.
Преминах през много формации хорове, биг бендове, само и само да пея и да правя това, което ми харесва.Спечелих първия си конкурс на общински преглед на художествената самодейност. Взех голямата награда и пак тайно от баща ми се явих на този конкурс
Въпрос: Не се ли размива истинското изкуство в телевизионните песенни формати напоследък ?
Отговор :Аз съм против тези формати, сега : „Гласът на България", „България търси талант", „ X фактор". Според мен децата , които се явяват там трябва да бъдат наистина уникални, с изключителни качества, за да кажем ето това е таланта на България, а не защото някой се прави на шут, или защото има много интересна биография и правим на негов гръб пари и пиар.
Когато навремето се правеха общински регионални национални , този който не се справяше беше освиркан, а сега публиката пляска на всички - и на фалшивото, и на истински талантливото. Повече е показността сега и по-малко е таланта. След един такъв формат децата тръгват по участия и се създава един измислен звезден имич , една звездна мания около тях и след 3 години тези деца вече ги няма и така до следващия формат, който да изстиска поредния „талант" или пък да се завъртят там някакви пари и да се спечели. Аз го казвам, защото и моята дъщеря беше участничка в един такъв формат и ние видяхме кухнята отвътре. Има разминаване между стойностното и желанието да се прави шоу.
Интервюто взе : Диана Маркова
.jpg)
0 коментара:
Публикуване на коментар