Ивайловградски въпрос
на всички ивайловградчани – с любов !
Ивайловград е най-накрая
на тази българска земя
далечен, сам като оная
последна наша буква „Я”.
Тук няма лястовици бели
и тук не вярваме в сълзи
Със ръжен хляб сме преживели,
но днеска хлябът ни горчи.
Защото в белите камбани
лежи велчална тишина,
защото вече се покланяме
щом срещнем бременна жена.
Направо казано и инак
градчето има бит суров
и се нуждае от поминък,
от бъдеще и от любов.
Ивайловград е бяло цвете
в Руфинкината планина.
Ще го опазим ли кажете
от вятър сух и от слана.
Със тази своя пледоария
аз искам да го защитя.
Без него думата България
е все едно без буква „Я”.
Ивайло Балабанов

19 февруари 2013 година - 140 години безсмъртие

вторник, 19 февруари 2013 г.


 ВАСИЛ ЛЕВСКИ :
- Ако е за Българско, то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме …

- На нашето знаме трябва да бъдат написани само три думи : "Свобода и всекиму своето"…

- Аз Васил Левски, в Карлово роден от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб.

- Ако спечеля, печеля за цял народ, ако губя губя само мене си …

- Всичко се състои, според нас , в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия. Защото туй дело е дело на народното освобождение, дело българско. 

- Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв…

- Днешний век е век на свободата и равноправността на сичките народности..

- С една обща революция да се направим коренно преобразование на сегашната държавна деспотско тиранска система и да се замени с демократска република.

- В Българско не ще има цар, а "народно управление" и  " секиму своето". Свобода и чиста република .

- Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от тебе да я уважаваш.

- На такива хора дай работа, които са разсъдливи, постоянни, безстрашливи и великодушни.

- Чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ … то за него няма страх , няма извинения никакви, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. Която смърт заслужава. Слава от българския народ и венец от бога. Инак от това той не е българин, не е християнин, не е човек !

- За Отечеството работим байо! Кажи ми ти твоите  и аз твоите кривици, па да се поправяме и да си вървим наедно, ако ще да бъдем хора.

- И  ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там дето живее българинът : в България, Тракия, Македония…Ще имаме едно знаме, на което ще пише : "Свята и чиста република ".


 

Ивайло с “Песни за старо вино” в Ивайловград

четвъртък, 14 февруари 2013 г.

Жителите на южното градче рецитираха и пяха стихове на своя поет Ивайло Балабанов

Сред най-вълнуващите прояви в културната програма за празника на южния град бе творческата вечер на поета Ивайло Балабанов, роден като Иван Димитров в  село Хухла. Фоайето на читалище "Пробуда" във вторник приюти десетките почитатели на лирика.
Прозвучаха негови стихове, много от тях – христоматийни. Камерна формация "Армира" с ръководител Елена Грудева изпълни песни по негови текстове. На срещата дойде кметът Диана Овчарова, а до дясното коляно на поета седеше сестра му Златка, която работи в отдел "Земеделие" на общината.
Заедно с думите се ля и тежко ивайловградско вино.

www.novjivot.info

 

Дионис поздрави с дъга Мистериите на Хухла

вторник, 12 февруари 2013 г.

Слънчево време, кратък дъжд и красивата дъга след него, която се извиси над селото, бяха в пълен унисон с  настроението на пъстрото множество жители и гости на ивайловградското село Хухла. Те дойдоха на поредното издание на Зимните мистерии с пълни чаши с искрящото червено вино, широки усмивки и благопожелания, за да почетат Трифон Зарезан.
В събота на 9 февруари хухленци спазиха създадената вече традиция да зарязват лозите, като отдават почит на и бог Дионис, който е обитавал  хълма  на светилището при Хухла .  Културният празник събра, и поети и писатели, музиканти, певци, артисти. Един от тях скулпторът Господин Тенев /Гуспата/ от Хасково се превъплати в главната роля на Трифон Зарезан. Облечен в народна носия, с бъклица вино в ръка Гуспата заряза лозата пред кръчмата „Центърът на света" , поля я с вино и пожела : "Гроздето обиране да няма, виното изпиване да няма". Фолклорният хор „Яни Попов" при клуб „Тракия" от Ивайловград му пригласяше и наричаше в песни : "Лоза се вие превива" и "Трифоне, ти си от Господа призван". Зарязване без кукери е нещо, което е недопустимо за тукашната традиция и тя бе спазена. Кукерите от ивайловградския квартал "Лъджа" със своите страшни маски и звъна на чановете огласиха селския мегдан, за да започне на чисто новата стопанска година, да е берекетлия и никакви лоши сили да не попречат на добрата реколта, Подвластни още на емоцията от участието си на ХХІI Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва" – Перник 2013, откъдето се върнаха със сребърен медал в категорията  „Атрактивност на група от Източна България", момчетата от "Лъджа"  отприщиха магията на празника и след кукерското игриво  хоро, стана още по-игриво с музиката на формацията на акордеониста на света Нешко Нешев. Музикантите от оркестъра имаха нелеката задача да се надсвирват и надпяват с  мъжка вокална група с каба гайди от Златоград. А , когато това ставаше все по-трудно идваше ред на наддумването – говорещо издание на   Хасковския вестник вестник „Каунь" от каунесата Ели Видева и дългогодишния артист Иван Чаушев, както и шаржиране на ишлеме на участниците в празника от карикатуриста Борислав Данев – Борку, художникът на в. „Каунь".
Когато бе дадено  началото на референдума "Бяло или червено вино" и  на  конкурса  "Коя чушка е по-люта, кое вино е по-пивко – българско, гръцко или турско" , започна и ритуала по избирането на нов Трифон за следващата година. Жребийят , парата от питата, се падна на хухленецът Атанас Георгиев, който вдигаше наздравица с активните участници в конкурсите.Всички бяха единодушни, че с всяка изминала година виното е все по-хубаво и по-хубаво.
Оживено,  бе и около софрите, където се опитваше от всичко, което се ражда и готви по тия географски ширини. И се поливаше обилно с ивайловградско вино. Отлично се представиха мъжете от с. Мишево Джебелско в състезанието  готвене на открито – десет пилета под тенекия.И те заслужиха поздрав от оркестъра на Нешко Нешев – кючек за победата им Не им отстъпваха и хухленци с луканки на шиш, сланина на шиш, ситни хухленски шишчета, тиквеник, баници, смок /вита баница/.А от Кърджали Мелиха Али донесе баш къпана баница и баш турска баклава.Малко хора са яли по-вкусно нещо от това. В кръчмата „Центъра на света" пък имаше изключителна шкембе чорба, гъбена супа с кротони,- за махмурлиите, и ошав за шафьорите. Печеното месо, домашните кюфтета , булгура и специалната картофена салата с праз побърка гостите гърци и турци и те ядоха и пиха до самозабрава.

В късния следобед кръчмата „Центърът на света" събра пред подиума си любителите на поезията. Поетът с китара Иво Георгиев накара всички да притихнат и  вслушвайки се в музиката и текста да потънат  в размисли за житието и битието си. "  В Хухла сме и няма да мине празника без стиховете на Балабана", обяви, вдъхновителя и организатора на Мистериите, Иван Бунков, и предостави микрофона на Иван Чаушев. Той развълнувано четеше стиховете от стихосбирката "Небесен гурбедчия" и признаваше, че рутината на артист не му помага в срещата с толкова истински стихове, достойни да влязат в българските читанки. А едно от тях , "Сиртаки", хвърли присъстващите в  разсъждения на тема какво ни събира и какво ни различава българи и гърци. И как ставаме по-истински, когато сме заедно  и пеем, и се лее вино в чашите вместо кръв по изстрадалата ни земя, защото :
Часът на общата омраза свърши.
Дошъл е час да пием вино с теб.
           Да бъдем с теб сизифовци, които
           търкалят пълна бъчва към върха.
           ПИРУВА МИ СЕ ГОРДО И ОТКРИТО!
            И ПЕСЕН МИ СЕ ПЕЕ – ОТ ДУША!
            Наздраве, барба!Здрави сме и яки.
            Какво му трябва още на човек?
             Да изиграем своето сиртаки
             във минното поле на този век.
След тези шеметни стихове на  Ивайло Балабанов  гръмна приятелската китара на  Костас Хулелис и се започна едно сиртаки без граница, акомпанирано вещо от светкавично включелия се от движение с акордеона Нешко Нешков. Оживяха на хухленска сцена изумителните произведения на Микис Теодоракис.
 Така в разсъждения за общото от двете страни на границата се разпали и дебата за новото туристическо лого на България. Скулпторът от Хасково, Гуспата, майсторски издълба роза върху едра жълта хухленска тиква, която красеше пивницата  и го обяви за логото на Хухла, но   единодушно всички решиха, че това несъмнено е по-доброто лого и на България .
Всичко това бе подробно и ярко документирано от огромния фотоапарат преподавателят в Нов Български университет антропологът Васил Гарнизов, свързан по майчина линия с този край. На моменти той се включваше в разговорите и помагаше публиката да не бъде само публика, а истински съучастник в ставащото.Защото в това е и смисълът на Мистериите на Хухла. И тогава дует Златка и Илия Христове и изпълниха химна на Хухла, невероятно интересна хумористичнои-игрива тяхна композиция.
Но всички Мистерии не могат тук да бъдат разкрити , нито описани, защото те си продължават да си кръжат невидими, неуловими, около и в самите участници, част от които посетиха мистериозните места около хълма, в който, се писа, че съществува огромен подземен град.Те питаха с нетърпение кога ще имат възможност да надникнат в тези фантастични подземия. Иван Бунков ги успокои, че и това ще стане и то скоро, като му дойде времето.
За накрая на Мистериите останаха "Празните бутилки", т.е и фри джаза на едноименното трио "Емти ботълс":на скулпторът Емил Пенчев, художникът Владимир Чукич, писателя и журналиста Иван Бунков. И те се справиха блестящо, даже и раздадоха автографи на запалените фенки и фенове.
www.novjivot.ifo

Зимните мистерии на Хухла

петък, 1 февруари 2013 г.

• Коя чушка е по-люта, кое вино е по-пивко – българско, гръцко или турско
• Бузуки, акордеони и китари ще огласят празника Трифон Зарезан в мистичното родопско село
 
Мултинационален Трифон Зарезан ще има и тази година в Родопите. Поредното издание на Зимните мистерии ще събере на 9 февруари /събота/, от 10.30 часа, край огъня на площада и в кръчмата в ивайловградското село Хухла люде от Българско, Гръцко и Турско.
Ето как е подредил програмата за народния празник писателят и издател Иван Бунков, инициатор и организатор на Мистериите, културният фест, който привлича творци от цяла България и отвъд границите и:
 Зарязване на лозето от  Трифон Зарезан  /Гуспата Тенев- скулптор от Хасково/.
Жребий за новия Трифон Зарезан. Надпяване на Мъжка вокална група с каба гайда от Златоград и на групата на тракийското дружество в Ивайловград.
Поезия –  от поети с китари от София и цялата страна. Наддумване – говорещо издание на  вестник „Каунь". Шаржиране на ишлеме на участниците в празника от карикатуриста Борислав Данев – Борку, художникът на в. „Каунь".
Международен конкурс за най-добро домашно вино със специално жури от фондация „Култура на виното". Готвене на открито, състезание – десет пилета под тенекия, извън конкурса: открийте най-добрите домашни туршии, най-лютите чушки и най-добрата лютеница, а също – луканки на шиш, сланина на шиш, ситни хухленски шишчета, тиквеник, баници, смок /вита баница/.
Пиене на вино: всеки своето да хвали и от чуждото да пие колкото си иска. Същото и за ракията. Хората –  водят се от баш хорбашиите и без прекъсване. Кукерите – освен, че ще гонят злите сили ще плашат и трезвениците. Джаза, без който не можем – ще бъде хем в центъра на епицентъра, хем между другото.  Бузуките и китарите от България и Гърция ще свирят  сиртакита без граници. А когато и природата захласнато мълчи и слуша, значи, че свири формацията на акордеониста на света Нешко Нешев.
Чакаме ви на 9 февруари от 10.30 ч. в Хухла, в Центъра на света!