Стефан Танев се срещна с учителите от училището в Ивайловград

Стефан Танев – депутат от Хасковска област в 42-то Народно събрание, посети СОУ „Христо Ботев” – гр. Ивайловград и подари портрет на великия поет и революционер – патрон на училището.
По време на посещението Стефан Танев, ръководството на училището и учителския колектив обсъдиха въпроса за разпределянето на общините в групи и реалната нужда училищата от община Ивайловград да бъдат в по-горна група при прилагане на стандарта на общообразователните училища.
Народният представител обсъди възможността по повод патронния празник на училището на 2 юни да гостува министърът на образованието и науката проф. д-р Анелия Клисарова.

Източник :
http://sou-hristo-botev-ivaylovgrad.org/index.php?start=9

За пореден път антична вила „Армира” е в класацията „Чудесата на България

Най-атрактивният обект като част от културно-историческото наследство на Ивайловград и района, антична вила „Армира”, намираща се на 1.5 км от ивайловградския квартал „Лъджа”, за пореден път е включен в класацията „Чудесата на България”. От 2010 година, когато стартира кампанията на в. „Стандарт”, археологическият обект събира гласове за преминаване на първите етапи, но до сега не се е класирал в Топ 10.
След реализацията на първия и втория етап от реставрацията на „Армира” за пореден път има възможност придобилия изключителна атрактивност археологически обект да бъде обявен за едно от Чудесата на България. С днешна дата вотът определя на реставрирания най-богат частен дом от римско време второ място. Най-много гласове във временното класиране има за крепостта Пиристера, Пещера, но Вие може да промените това като гласувате за "Армира" на
http://www.bgchudesa.com/glasuvane/atraktsii.html



Класацията през 2012-та вижте :
http://ivaylo-org.blogspot.com/2012/07/blog-post_08.html

Век от завръщането на малоазийските българи празнува село Орешино

100 години от завръщането на малоазийските българи честваха малцината жители, а с тях и хиляди гости, дошли специално да станат част от празника в ивайловградското село Орешино.
На трети май, малкото и почти обезлюдено село, бе огласено от детски глъч, смях, веселие, музика и хиляди стиснати ръце и сърдечни прегръдки на близки и далечни роднини. През годините млади и стари, родени и израснали в Орешино, са се заселили в Ивайловград и различни части във вътрешността на страната. На честването те дойдоха със своите деца и внуци. Позапустелите къщи отново оживяха. В селото празника започна с литургия в над стогодишната църква” Света Анна”, където по-късно бе осветен и раздаден курбан за здраве.
Историята на селото в празнично слово припомни Тянка Пехливанова, която е кмет на Свирачи , но изпълнява и длъжността кметски наместник на Орешино. Поздравления към присъстващите отправиха народният представител Стефан Танев и кметът на община Ивайловград Диана Овчарова.
В словото си Стефан Танев с огорчение припомни, че все още спогодбата между България и Турция за обезщетение на малоазийските българи не е изпълнена и българското правителство трябва да работи за решаването на този болезнен въпрос, свързан с възтържествуване на справедливостта.

В празничната програма участваха фолклорната група към читалището в Свирачи, състави от Ивайловград : фолклорния хор „Яни Попов” при клуб „Тракия”, детски танцов състав , както и танцов състав „Пъстро хоро” от град Кърджали.След тяхното изпълнение мало и голямо зави кръшно българско хоро.
Правим събор на всеки пет години, за да си спомним за нашите предци, които идват от Турция със съхранено българско самосъзнание, със съхранени език, традиции и обичаи, споделяха орешинци, участвали в организацията на събора. Те са наследили песните от дедите си, които се пеят и сега . Запазени са красивите бели сукмани, които не са само спомен от сандъка на баба, защото и днес те се носят от участниците във фолклорната група в село Свирачи.
Малоазийските българи са група, формирала се в резултат на преселението на българи от Ивайловградско в Северозападна Мала Азия. Върнали се в България по време на гоненията в Турция през 1914 година.
Орешинци са потомци на дошлите през 1914 година българи от селата в Мала Азия Урумче, Чатал тепе, Чифлик, Мандър, Коджа бунар. Преди 100 години в тогавашното село Козлуджа /дн. Орешино/ се заселват 62 семейства, около 293 души. Те са настанени в опразнените къщи на изселилите се гърци и турци.

Почетен селянин с принос към историята на родовете има Хухла

Коста Хаджиев , първият изследовател на хухленските родове бе удостоен посмъртно с наградата „Почетен селянин”. Статуетката, изобразяваща пробит цървул, в който е поставено земното кълбо, официално получи дъщеря му, Петя Дракалиева. Наградата, която за първи път бе учредена през 2010 –та, връчи по традиция организаторът на майските културни празници „Мистериите на Хухла-2014” Иван Бунков.
„Баща ми направи това изследване с активната помощ на Иван Бунков и аз виждам в негово лице достоен продължител на делото му. Всичко, което се случва в Хухла по време на културните празници показва, че е имало смисъл от това, което е започнал баща ми”, каза още развълнувана Дракалиева.
Със Коста Хаджиев малкото селце Хухла вече има своя шести почетен селянин. От 2010-та насам със званието са удостоени поетите Ивайло Балабанов и Петър Василев, родом от Хухла, Георги Петков, автор на документалната повест „Кървавата 1913” , оперният певец Калуди Калудов и цигуларят Недим Налбантоглу.
Връчването наградата стана след поредната прожекция в залата на селското читалище на документалния филм на внука на Коста Хаджиев, Георги Дракалиев. Филмът, създаден по повод 100 години от Междусъюзническата война, разказва за жестокия погром, проведен от гръцката армия над невинното българско население от Солун и околностите през юни 1913 г. и насилственото изпращане на хиляди от тях на пустия остров Трикери. Там хората са изоставени под открито небе, без вода, храна и медицинска помощ в продължение на няколко месеца, вследствие на което умират хиляди от тях.

на снимката : момент от прожекцията в читалището в Хухла на документалния филм на Г.Дракалиев

Хухла с декларация до парламента и президента за признаване на истината за геноцида на тракийските българи

Истината за геноцида над тракийските българи през 1913 да бъде призната и да влезе в учебниците, да се дискутира в медиите и в обществото, настояха участници и гости на кръгла маса „Геноцидът – 100 години по-късно”, проведена във втория ден от пролетното издание на Мистериите на Хухла. Исканията бяха приети в нарочна декларация, която ще бъде изпратена до Народното събрание, президента, премиера и международната демократична общност. „Българската памет няма цвят, няма партии, няма разделение – тя е с цвета на синовния дълг към пръстта, където са закопани костите на дедите ни… Днешното обезбългаряване на паметта е толкова страшен факт, колкото физическото обезбългаряване на изконните български земи през 1913 г.», се казва още в декларацията. Тя бе прочетена от водещата дискусията и член на новоучреденото «Национално движение – Памет за 1913», адвокат Елена Костова-Петкова. След края на кръглата маса под документа първи сложиха подписи историкът проф. Стоян Райчевски , водещ на тв предаването „Прокудени от бащин край и автор на „Етническо прочистване на българите в Източна и Западна Тракия”, проф. Георги Граматиков- историк и автор на книга за ивайловградското село Покрован, Георги Дракалиев автор на документалния филм за експортирането на солунските българи през юни 1913 година с кораби в концлагер на остров Трикери (Гърция), където повечето умират при нечовешки условия, Георги Петков автор на документалната повест „Кървавата 1913” , Петър Василев поет и почетен селянин на Хухла, поетесата Ели Видева, драматургът Петър Маринков.

„Събрали сме, за да направим нов прочит на историята така, че да не се смразяваме, а истината да ни просветли, да си простим и се сдобрим,обобщи накрая Иван Бунков, организатор на културния фест и председател на сдружението ”Национално движение - Памет за 1913». Подкрепата и готовността си да помага на всяка родолюбива инициатива на движението изказа към присъстващите и Стефан Танев, народен представител от Хасковска област. «Дойдох тук преди всичко като гражданин, на когото не е безразлична тази тема. Сега, а и преди като кмет на Ивайловград съм иницирал, а и общината е била партньор на множество мероприятия, които са имали за цел да извадят на светло събития и факти от историята през периода 1913-1914-та година, каза Танев.
Подписи под декларацията сложиха и много хухленци и гости на пролетните мистерии, които продължиха с
вселенско надсвирване на акордеонистът Нешко Нешев и цигуларят от Турция Недим Налбантоглу, и поканата им към млади и стари на хоро.