100 години от Балканската война

неделя, 7 октомври 2012 г.

Share this history on :

Димо Чанков

НАЧАЛОТО

След като в щаба на военноинспекционната област е получена шифрована телеграма на военния министър ген. Н.Никофоров,  II армия с командващ генерал-лейтенант Никола Иванов незабавно пристъпва към изпълнението на задачата за прикритието на обявената обща мобилизация. В практически план това означава нормалната дислокация на действащата армия на изходни позиции от Западните Родопи до Черно море, като се осъществи ефективно използване на създадената първоначална инициатива за водене на войната срещу Турция. Във връзка с това ЩДА със специална заповед от 21 часа на 30 септември 1912 година се разпорежда командващия ,  II армия ген. Н. Иванов да осигури прикритието по турската  граница още същия ден. Веднага трябва да се отбележи, че ген. Н.Иванов вече е проявил необходимата военоначалническа инициатива по собствен почин – подчинените му конни полкове под формата на учение са изпратени към българо-турската граница, а на пограничната българска стража още при обявяването на обща мобилизация е заповядано  да влезе незабавно във връзка и взаимодействие с нашите кавалерийски подразделения. Това прави чест на видния български военачалник и потвърждава по достоен начин неговите пълководчески качества в началния етап от победоносния марш на българските войски за освобождението на Одринско /в това число и на Ивайловградския край/ и присъединяването му към  държавното землище на България.

 В навечерието на Балканската война по време на общата мобилизация са свикани 599 879 войници и подофицери, 6757 офицери и генерали, 786 чиновници към различните служби. Изобщо под бойните знамена на Действащата армия се намират в името на най-голямата и най-мащабната в нашата национална история военнополитическа акция максимални военни ефективи : 607 422 души, разпределени в 358 пехотни дружини, 262 артилерийски батареи  и 48 ескадрона , 46 686 яздитни, 47 068 впрегнати и 21 109 товарни коня, 31 549 вола, 13 319  конски и 14 746 волски коли, 36 автомобила и 3 камиона, 334 323 пушки и карабини, 239 картечници и 19 837 саби, 1116 оръдия, 1 самолет / по –късно 21/, 2 балона и 2 прожектора.

Това е една наистина страховита военно-народна въоръжена сила, устремена към окончателното освобождение на поробените братя в Тракия и Македония, т.е. онова трудноопределимо понятие в историческата и военната знакова словесност, което държавниците, политиците и историците наричат военен вариант на решаването на българския национален въпрос. Дори една проста , елементарна аритметическа сметка дава да се разбере, че при 295 000 войници и офицери и 68 оръдия на останалите три съюзнически армии нашата мобилизирана войска ги превъзхожда в жива сила повече от два пъти, взети заедно, а в оръжие много повече. В  тази връзка тогавашния френски военен аташе в София майор Камии Луи дьо Матарел пише : „ България ... се готви да понесе почти сама тежестта на войната „. А един от най-големите български пълководци , получил европейско и световно признание, командващия , III армия генерал –лейтенант Радко Димитриев отбелязва : „Българският народ бе дал на армията си около 12 на сто от цялото население. Такова напрежение в Европа не познаваше досега, освен на теория. Ние първи реализирахме  последната, като създадохме в пълния смисъл на думата армия – въоръжен народ...Войната е външен екзамен за един народ, гдето той трябва да покаже своето право на съществувание. „

Понеже частите, командвани от ген. Н. Иванов на този етап от българската военна кампания, имат пряко или периферно отношение към повторното освобождение на Ивайловградския край от турско робство, ще си позволим да посочим техния състав : Хасковският отряд с командир полковник Васил Делов, съставен от една бригада от 2-ра пехотна Тунджанска Тракийска дивизия, съсредоточен във Хасково; 8 пехотна Тунджанска -, дивизия с командир генерал-майор Димитър К. Кирков с две бригади, дислоцирани на десния бряг на р.Марица между град Харманли и българо-турската граница; 9-а пехотна Плевенска дивизия с командир генерал-майор Радой  И .Сираков , която все още се намира на път към указаните пунктове за съсредоточаване; Сборната конна бригада на полковник Александър Танев, дислоцирана в с. Хебибчево / дн.гр. Любимец/. 

На 14 октомври 1912 година ген. Н . Иванов пуска по II армия  първата  си военновременна заповед, в която благодари на личния състав за бързата мобилизация и изразява увереността си във всенародното желание за успешния край на великата освободителна  мисия на българския народ и неговата славна армия . Това за поред път говори в най-положителен аспект за воинските добродетели на Никола Иванов като боен български генерал и български патриот от най-високо качество. 

На 17 октомври 1912 година след обед ген. Н.Иванов приема изпратената му изпреварваща  предупредителна информация, че войната срещу Турция ще започне на следващия ден, и заповядва по дивизиите да се осигури постоянно дежурство на щабен офицер с цел навременно получаване на очакваните нареждания по телеграфа. Същият ден около 20.50 часа в щаба на II армия е получена дългоочакваната Директива №1, с която българското Главно командване заповядва да се започне войната срещу Турция на 18 октомври 1912 година в 7 часа сутринта.

По замисъла на нашето Главно командване относно операциите на Тракийския театър , II армия на ген. Н. Иванов с двете пехотни дивизии и Сборната конна бригада настъпва между реките Арда и Марица и след това откъсва Одринската крепост от Източната турска  армия. Последната трябва да бъде разбита от  III армия на генерал –лейтенант Радко Димитриев във взаимодействие с  I армия на генерал-лейтенант Васил Кутинчев. С това се осигурява нужния оперативен простор в зоната на Тракийския театър и изобщо на перспективата на войната.

На 18 октомври 1912 година българската Действаща армия пресича границата с Турция и настъпва напред, като пътем отблъсква и разгромява турските гранични, охранителни и разузнавателни части. На 20 октомври нашите дивизии се приближават до зоната на основните сражения на главния, Тракийски театър. В началото на настъплението на турска територия ген. Р. Димитриев се обръща към повелените му войски : „Войници от 3-а армия! На нас се падна трудната, но завидна задача да обиколим Одринската твърдина и да си премерим силите с петстотингодишния потисник...Тези, които ще паднат на бойното поле, техните имена ще се споменават с благоговение от поколение на поколение. Онези, които ще се завърнат от великата борба, с гордост ще разказват на своите деца и внуци, че и те са участвали в святото освободително дело." По времето на битката за Лозенград  II армия на ген. Н. Иванов настъпва между реките Арда и Тунджа, по двата бряга на р.Марица и разгромява противостоящите и турски войски. Сред това започва обкръжаването на Одрин.


0 коментара:

Публикуване на коментар