100 години от завръщането на малоазийските българи честват жителите на ивайловграския квартал „ Лъджа”

Съборът е повод мнозина да се върнат към родолюбивите си корени, да се поклонят пред подвига на своите предци, които съхраняват своя бит и култура далеч от родината. За будните българи от Мандър, Мала Азия, днешното Мурайе в Турция, разказва експозиция, която бе открита в сградата на Младежкия дом по повод 95-та годишнина.
Според историческите сведения през 1914 година след Балканската война 123 семейства от Мандър се заселват в тогавашното село Лъджа, принудени да напуснат, оставяйки плодородни ниви и двукатни къщи , без да могат да продадат или разменят имотите си.
Днес от 19 часа жителите и гостите на Лъджа ще се запознаят с писмените свидетелства за миналото на дедите, как и кога са се озовали в Мала Азия и още как се завръщат в България и през какво са преминали, когато са тръгнали към неизвестното, как са устроили живота сина новото място, започвайки всичко от начало. Отговорите на тези въпроси се съдържат в книгата със заглавие „Село Мандър и Лъджа – история на дедите ни” с автор историчката Василка Ташкова, потомка на бежанци от Мала Азия. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Стефан Танев, родом от кв. „Лъджа”. Представянето тази вечер на книгата е част от празничните прояви, посветени на годишнината. В програмата се предвижда още да бъде пресъздаден на сцена музикално-танцов обряд ” Седянка”, а вечерта да завърши с дискотека на открито.

Съботните прояви на 23 август ще започнат с водосвет в църквата „Св.Св.Константин и Елена”. След водосвета ще бъде раздаден курбан за здраве. Вечерта в 18.30 започва тържествената част с поднасяне на венци и цветя пред паметната плоча, увековечила спомена за заселването на малоазианци. В концертната програма са включени изпълнения на самодейни състави от Ивайловград и Кърджали. Хора ще се вият под звуците на народен оркестър от Пловдив.

Ето началото на книгата на Василка Ташкова :

В продължение на няколко века, от ХVІІ до ХІХ век, големи
групи българи от Пловдивско, Чирпанско, Старозагорско, Хас-
ковско, Ямболско, Димотишко, Ивайловградско, Охридско,
Костурско, от някои селища в Северна България и Софийско
се заселвали в Мала Азия. В околностите на градовете Бурса,
Бандърма, Балъкесер, Боашеир, Гьонен, Лапса, Чанак кале, Из-
мит, Измир, Ески шехир, Ени шехир, Афион карахисар и други,
компактно и трайно се установявали в изоставени от турците
села, в съществуващите гръцки, турски и караманлийски се-
лища или създавали нови български села. Много търговци и
занаятчии от Копривщица, Карлово, Калофер, Клисура, Само-
ков, Сливен, Габрово и други, намирали препитание в мало-
азийските градове и в тях се обособили български махали1.
Съществуват сведения за още по-ранни заселвания на бъл-
гари в Мала Азия, от времето на Първата българска държава и
войните с Византия, както и в периода на византийското вла-
дичество в нашите земи. С падането на България под турско
робство, хиляди българи, заедно с търновските боляри били
заточени отвъд Босфора. Процесът на заселване на българи в
Мала Азия се засилил в началото на ХVII век и продължил до
70-те години на ХІХ век.