Иконата на Богородица оживява в Свирачи

четвъртък, 15 август 2013 г.

Share this history on :
По традиция и тази година на празника Голяма Богородица, 15 август, в църквата "Свети Димитър"  в ивайловградското село Свирачи, бе спазен един ритуал, който се извършва отпреди повече от 150 години . 

В духовния храм се събират много хора, не само от района, но и от различни части на страната. След края на църковната служба, местният свещеник отец Димо влиза в олтара, сваля иконата на "Света Богородица" от иконостаса и я изнася при богомолците. Тя се подава в ръцете на тези, които изявяват желание да се докоснат до нея.  Иконата има чудодейна сила, защото щом като се поеме от ръцете на вярващите, тя сякаш заиграва и започва да ги удря - по челото, по краката. Някои по-силно, други по-слабо.Това не се случва на всеки. Има възрастни жени, които всяка година сядат в средата на църковния храм, на пода, хващат отстрани нелеката икона, поставят долния ръб върху коленете си и допират чело до изображението на светицата. Настъпва пълна тишина и след малко иконата оживява и започва да ги удря. Ударите отекват в цялата църква. Жените, на които това се случва, казват, че не усещат нищо и че тежката икона е била в ръцете им лека като перце. При други, след като поемат в скута си иконата, тя стои неподвижна. Въпреки това, те споделят че съприкосновението с иконата е голямо и вълнуващо преживяване.
Според твърденията на местните хора иконата удря грешниците. Съществува и твърдението, че ритуалът с иконата носи здраве и щастие на този, когото е удряла. Никой не може всъщност за даде еднозначен отговор.
Чудодейната икона е с размери 70 на 110 см. Образът на Богородица е нарисуван върху дебело два пръста дърво. Местният свещеник отец Димо я сваля от иконостаса с помощта на клисаря. Той твърди, че преди години, когато не се изпълнил този ритуал "държане в ръцете на иконата на света Богородица", както го наричат свираченци, иконата сама слязла от иконостаса. На сутринта богомолците я намерили на пода, вместо на обичайното си централно място на иконостаса, вляво от входа към олтара. Други разказват, че в годината, когато на празника не свалили иконата от стената, на другия ден от очите й потекла сълза.

Църквата в село Свирачи и построена през 1856 година. След Освобождението българи от Мала Азия се заселили тук. Дотогава в селото живеели гърци. Те си заминали и българите се нанесли в празните им къщи. На “Успение Богородично” видели, че иконата “цялата била в пот”. Стара гъркиня им казала да правят на този ден водосвет и да я свалят от иконостаса, да я дават в ръцете на богомолците.
Според местния свещеник отец Димо Божията майка е най-голямата застъпничка за молитвите на хората пред Господа и тя не може да бие. Когато тя започва да удря хората, тя показва своето отношение. "Тези, които сядат и ги “бие”, не се страхуват, сядат с желание и радост. Някои казват, че били грешни. А които били безгрешни- тях не ги биела. Няма безгрешни, всички сме грешни. Това е Божията сила, която се проявява на този велик празник"-споделя свещеникът.



0 коментара:

Публикуване на коментар