На добър час на абитуриентите от Випуск 2012

Паважът ухае на току-що окосена трева от пролетния дъжд, плиснал някак изведнъж, както се пее в една песен. Зелено, прохладно, ведро синьо небе, чист въздух и пак зелено. Такъв е малкия  ни Ивайловград през май. Вечерта е топла, а някъде в далечината долитат песните на абитуриентите. Младите хора спазват дългогодишната традиция да пеят на раздяла под прозорците на любимите си учители. 

Серенадите на дванадесетокласниците са съхранени през годините, въпреки превратностите на времето. Репертоарът  е от старите градски песни като „Стани ми , стани, що ли още спиш...." , през  хитовете на поп музиката от 80-те и 90-те и неизменното „Пак ще се срещнем след десет години „. Не остарява и „ В този град....., в който друго освен да се влюбиш просто няма какво да се случи...". 

Неизменно е и броенето, силно и отчетливо, от едно до дванадесет на изминалите класове в единственото училище в града- СОУ „Христо Ботев". След това следва малка почерпка от страна на учителя, почетен със серенада, и разговори за пътя след училището, за мечтите, за хубавите и лошите моменти в класните стаи, за приятелствата и предателствата. Разговори на младите и окрилени момичета и момчета, които имат толкова мечти и още толкова не дотам ясни бъдещи планове, с учителите, които са ги съветвали, напътствали, порицавали през годините.

Идва и времето на матурите.

Повече от половината абитуриенти от Ивайловград, които тази година са 41, ще продължат образованието си във висши училища. Желаните специалности са икономика и право. Все по-рядко се избира медицина, въпреки, че общината се нуждае най-много от такива специалисти. 

Абитуриентите  са будни и умни деца. Момичета и момчета с отлични оценки, с успехи в областни и национални олимпиади. 26 от тях завършват общообразователна паралелка, а други 15 са с квалификация монтьори на МПС. Малцина ще продължат обучението си в чужбина.  Родителите дават мило и драго за обучението, за това децата им да се измъкнат от малкия град, където добре платена работа се намира трудно .

Няма официална статистика за това колко от завършилите висше образование младежи и девойки се завръщат в родния град, но броя им е малък. Тук специалистите с висше образование нямат големи възможности за работа, а и заплащането е много ниско. Дали пък випуск  2012 няма да ме опровергае и току- виж след четири или пет години в родния Ивайловград се върнат поне 30  момичета или момчета? 

Но преди да отлетят оттук, добре е да знаят, че  още дълго ще останат топъл спомен серенадите им в майските вечери по окъпаните от пролетен  дъжд улици.

Диана Маркова