В продължение на девет дни от 16 до 24 юни любители - велосипедисти от различни части на страната участват във второто каране близо до границите на България. Инициативата е на сдружение „Байкария", което си е поставило за цел, следвайки максимално близо държавните граници на страната да бъдат открити и посетени най-неизвестните и затънтени кътчета на Родината. Откривам част от групата преди началото на велопохода в Ивайловградско.
Млади хора с велосипеди, оборудвани с каски, екипи, подходящи обувки и малки раници, са си дали среща на 18 юни, а мястото е централната улица в Ивайловград. Това е третия ден от велопохода по южната граница на България. Около 20 любители –велосипедисти споделят впечатленията си от карането край язовир Ивайловград и незабравимата вечер на 17 юни на местността „Дупката" край града.
Бързо откривам водача на групата Христо Николов, който като член на Сдружение „Селище зелено училище", е участвал в множество проекти и познава отлично района, не само на Ивайловград и на по-голяма част от Източните Родопи. Христо е млад човек, който обожава карането на велосипед и обича да го съчетава с каране сред природата, а маршрута, който следва той и групата от любители-велосипедисти е атрактивен и предизвикателен.
Интервю с водача на групата Христо Николов, който е член на сдружение „Селище „Зелено училище"
Въпрос : Защо точно гранично каране ?
Отговор : Това е идея, която споделихме и реализираме аз и Веско Тодев от сдружение „Байкария". Обикновено границите разделят...В този случай ние се надяваме да се случи тъкмо обратното, а именно тази инициатива на сдружение "Байкария" да стане причина за откриването на нови хоризонти, приятели, места и емоции. Чрез нея си поставяме за цел в рамките на следващите четири години да изминем повече от 2200 км, следвайки максимално близо държавните граници на България и по-този начин да се докоснем до едни от най-неизвестните и затънтени кътчета на Родината. За целта ще използваме колела и лодки, а може би дори и платноходки...Идеята е всяка година да минаваме по една граница.
Въпрос : По южната граница това е второто каране. Кога започнахте ?
Отговор : Започнахме през пролетта тази година година със Странджа и Сакар и планираме до края на активния сезон да достигнем най-югозападния ъгъл на България, като по този начин ще преминем по протежението на южната ни граница, която има дължина от около 750 км. За целта през пролетта на 2012 година организирахме каране Странджа – Сакар с продължителност седем дни. Сега сме каране „Родопи" с продължителност девет дни, а през септември предстои "Краен югозапад - Родопи, Славянка, Беласица" с продължителност отново девет дни. През 2013 година планираме да бъде премината западната граница - от Беласица, през Осогово и Западна Стара планина до водослива на реките Тимок и Дунав.
2014 година е посветена на река Дунав и Добруджа. Идеите, които обмисляме са различни, но най-вероятно ще се стигне до комбинирано пътуване, в което ще бъдат включени канута и колела.През 2015 година следва морето.
Въпрос : Какъв е маршрута сега, който Ви доведе в Ивайловград?
Отговор : Тръгването на групата бе от Мезек, след което навлязохме в планината към Ивайловград, Велопоходът премина и покрай язовир „Ивайловград". След това бивака беше в защитената местност „Дупката". Оттам, след като сме пренощували сред прекрасната природа на тази местност, се отправяме към село Свирачи, нагоре срещу течението на Бяла река до с. Долно Луково. Карането ще продължи по границата до с. Горни юруци. От там велосипедистите ще се насладят на красивите гледки в района на село Горно Къпиново, разположено в подножието на най-южната точка на страната ни - Гюмюрджински снежник с вр. Вейката (1463 м.н.в.).На седмия ден предстои преход от Източни към Западни Родопи, а финалът ще бъде „столицата" на Централните Родопи – Смолян.
Въпрос : Доволни ли сте до момента от прехода из Източни Родопи ?
Отговор : Вълнуващо е за всички. Тук, освен, че пътуваме в пространството, но пътуваме във времето или по-скоро в безвремието. Това са отдалечени, изолирани райони, в които темпа на живот не е така динамичен, както във вътрешността на страната. Това ни кара да се чувстваме, че сме изминали разстоянието за месец, а не за седмица. И това е предизвикателството да се впуснем в тези дебри. На повечето места няма магазини, няма и хора, много е диво и точно това е хубавото, истинското приключение.
Въпрос : Какви хора участват в подобни колопоходи и сега групата каква е ?
Отговор : Обикновено са хора, които имат опит в подобни преходи, обичат велосипедното каране и най-вече велокарането по планините. Повечето от участниците са и физически подготвени за трудните преходи- слизания, качвания. В групата сега участват момичета и момчета от София, Пловдив, Варна, Хасково, Свиленград. Идеята ни е събрала, а не географския принцип. Някои от нас, в това число и аз, сме водачи на туристи, които искат преходи с колела.
Въпрос : Как да се популяризира Зеления коридор – веломаршрута, който вие от сдружение „Селище „Зелено училище" маркирахте в Ивайловградско преди години ?
Отговор : Необходимо е първо да има местни хора, които да се занимават с колоездене. Да има клуб, който да организира събития, да се занимава с поддръжката на колелата и да обслужва туристите , които могат да карат не само по този маркиран маршрут, а по-много други, които могат да се разработят.
Въпрос : Кои са важните неща в един велопоход ?
Отговор : Много е важно да ти е изправен велосипеда, за да можеш успешно да се придвижиш от точка А до точка Б.Трябва да вярваш в себе си, че можеш, защото предизвикателствата не са малко. Ако се справиш с тези неща ще можеш да се насладиш и на прекрасната природа, която ти се открива по време на прехода, защото иначе се губи смисъла ако не можеш истински да се насладиш на красотата на природата, да оцениш причудливата смяна на пейзажа. Друго важно е да имаш приятна компания. След всеки преход се завързват истински приятелства.
Интервюто взе : Диана Маркова
-----------------------------------------------------------------
Гражданска отговорност – Цените на компаниите
.jpg)
0 коментара:
Публикуване на коментар