По традиция и тази година на празника
Голяма Богородица, 15 август, в църквата "Свети Димитър" в
ивайловградското село Свирачи, бе спазен един ритуал, който се извършва отпреди повече от 150 години .
В духовния храм се събират много хора, не
само от района, но и от различни части на страната. След края на църковната
служба, местният свещеник отец Димо влиза в олтара, сваля иконата на "Света Богородица" от иконостаса и я изнася при богомолците. Тя се подава в
ръцете на тези, които изявяват желание да се докоснат до нея. Иконата има чудодейна сила,
защото щом като се поеме от ръцете на вярващите, тя сякаш заиграва и
започва да ги удря - по челото, по краката. Някои по-силно, други по-слабо.Това
не се случва на всеки. Има възрастни жени, които всяка година сядат в средата
на църковния храм, на пода, хващат отстрани нелеката икона, поставят долния ръб
върху коленете си и допират чело до изображението на светицата. Настъпва пълна тишина и
след малко иконата оживява и започва да ги удря. Ударите отекват в цялата
църква. Жените, на които това се случва, казват, че не усещат нищо и че тежката
икона е била в ръцете им лека като перце. При други, след като поемат в скута си
иконата, тя стои неподвижна. Въпреки това, те споделят че съприкосновението с
иконата е голямо и вълнуващо преживяване.
Според твърденията на местните
хора иконата удря грешниците. Съществува и твърдението, че ритуалът с иконата
носи здраве и щастие на този, когото е удряла. Никой не може всъщност за даде
еднозначен отговор.
Чудодейната икона е с размери 70
на 110 см. Образът на Богородица е нарисуван върху дебело два пръста дърво.
Местният свещеник отец Димо я сваля от иконостаса с помощта на клисаря. Той
твърди, че преди години, когато не се изпълнил този ритуал "държане в
ръцете на иконата на света Богородица", както го наричат свираченци,
иконата сама слязла от иконостаса. На сутринта богомолците я намерили на пода, вместо на обичайното си централно място на иконостаса, вляво от входа към
олтара. Други разказват, че в годината, когато на празника не свалили иконата
от стената, на другия ден от очите й потекла сълза.
Църквата в село Свирачи и
построена през 1856 година. След Освобождението българи от Мала Азия се
заселили тук. Дотогава в селото живеели гърци. Те си заминали и българите се
нанесли в празните им къщи. На “Успение Богородично” видели, че иконата “цялата
била в пот”. Стара гъркиня им казала да правят на този ден водосвет и да я
свалят от иконостаса, да я дават в ръцете на богомолците.
Според местния свещеник отец Димо
Божията майка е най-голямата застъпничка за молитвите на хората пред Господа и
тя не може да бие. Когато тя започва да удря хората, тя показва своето
отношение. "Тези, които сядат и ги “бие”, не се страхуват, сядат с желание и
радост. Някои казват, че били грешни. А които били безгрешни- тях не ги биела.
Няма безгрешни, всички сме грешни. Това е Божията сила, която се проявява на
този велик празник"-споделя свещеникът.
0 коментара:
Публикуване на коментар