- Ти?
Чуеш ли това в дискусия, да знаеш, че си в българска среда и истински спор няма да има.
И ако по-интелигентният не премълчи и той отвърне с „Ам ти?!",кавгата ще прерасне във война, в която ще бъдат намесени качествата на всички предшественици от двете страни на барикадата от Адам и Ева до наши дни. С всеки изминат час градусът на ожесточение ще се вдига и ако и двете страни са издръжливи, спорът край няма да има. Не че ако премълчи едната, край завинаги ще има – не, по всеки повод, под път и над път, единият ще се възкресява като победител, за да може да триумфира! А иначе в такъв спор логика няма. Няма теза, антитеза, синтеза! От т�
�къв спор няма поука!
Той, спорът, метастазирал по този път в скандал, може да е пламнал например отдавна между две сестри в едно малко село на края на географията, които откак са се задомили, заедно не са се събрали. Коя какво казала и кой какво рекъл, пък майката – едно, пък таткото – друго, че кой по-хубав, че кой по-лош, всичко това стотици пъти е казано и доказано, но това никак не помага, ако двете сестри делят една къща, къщата да не пада, да не се руши и всяка от сестрите да отдели средства да я ремонтират. Не!
Този диалог „Ам ти?!" води до пълно изчерпване на силите им, те са посветили всичко в тази битка на живот и смърт и поколенията са се накиснали до шия, та никой от тях пей не даде за тази вече чудна паянтова скъпоценност – бащината къща и роден дом на двете сестри! Защото, ако някой се излъже да отдели средства, може другият да се възползва. Обсебилият ги скандал „Ам ти?!" ги държи през всичките им форми на човешката вегетация – от млади булки до прегърбени бабички, подпрени с двете сопи като скиорки по селския мегдан. Сурнейки /влачейки/ кр
ака в гумени обувки с вечните шушони, обвили отдавна главите с кърпи, те ходят да злословят и на най-големите селски празненства „Ам ти да знаеш моята сестра колко лош човек е?"
Черният диалог „Ам ти?!" тръгва, както казваме в Хухла, обикновено за една посрана клечка. Например сутрин на една от снахите й се сторило, че едно от децата на етървата, като изтичало сабахлен до нужника, на връщане грабнало от гнездото по-голямото яйце. Тя го споделя с остър тон с етървата си, онази й отговаря: „Ам ти?!" И ела да видиш тогава какво става! От спора се разбира, по подразбиране, че и двете са вземали винаги по-големите яйца. Но на едната й се струва, че другата повече е вземала, а пък на другата й се струва, че онази повече е взема
ла.
В сутрешната война се включват полека-полека и двете домочадия. Не могат да останат неутрални и бабата и дядото. За няколко часа се вдига градусът до троянската война. Троянска, защото ще да бъде дълга, толкова дълга, че накрая ще се забрави за какво е започнала, за разлика от истинската троянска, която уж започнала за една хубава жена, което не е твърде за вярване, но може и да се вярва, като се знае, че освен тази хубава Елена зад троянските стени имало и още много хубави Елени и купища злато, де!
И ако в Троянската война боговете са помагали ту на едната, ту на другатастрана, то и тук тъмните и светлите сили не стояха мирни. Защото вечно биваха призовавани и изкушавани и от едната, и от другата страна да помагат с каквото могат срещу наглия противник.
И когато клетвите от най-страшния калибър от огромния асортимент не свършваха работа – а те за човек, който за първи път ги чува, имаха свойството на нервно-паралитичен газ – тогава се прибягваше и до силата на магиите. За да продължи омаскаряването с „Ам ти?!", докато постигне не какво да е, а истинско кармическо измерение.
Клетвите започваха с невинното „Да умреш дано!", като към смъртта се приобщаваше най-скъпото и невинното – децата, постепенно и цялото семейство, после идваха кравите, воловете, кучета, кокошки, до най-дребните пиленца – всичко се закопаваше в гроба, като в жива тракийска могила. Но после и това изглеждаше невинно и клетвите продължаваха до „Да опустее гроба ти!", а после и „Гроб да не ти остане!"…
Във великия диалог „Ам ти?!" бяха включвани всички църни чуми, отрови, проклятия от рода „Семе да не ти остане!" или „ослепяване" на наследници до девето коляно.
Но в края на краищата и това не стигаше. Никой не можеше да се промъкне така в отвъдното и живот да си живее, когато диалогът „Ам ти?!" не е свършил.Минаваше се към създаване на благоприятни условия за вампирясване на противника – така че и на оня свят диалогът да продължи и да се развива със същата необятна сила.
Понякога и от двете страни на водещите диалога „Ам ти?!" се присъединяваше по цял отбор гласовити поддръжници – днес им казваме агитки или мажоретки – и тогава можете да разберете откъде са произлезли хоровите изпълнения на сцената. Цели арии заклинания гърмяха едни срещу други, без да се чуват, безпогрешно се обстрелваха един друг. Всеки гледаше да вкара повече емоция и страст, да сее колкото се може повече смърт и разруха – думите и жестовете да действат като куршуми в противниковия лагер. А ако можеха пък да убиват като артилерийск�
� снаряди цели родове, още по-добре!
Ако диалогът „Ам ти?!" се водеше между мъже, можеха да се чуят наред с историите, хич не за разказване, за майки, булки, баби, лели и роднини, и думкането също на тежката артилерия – псувните.
Псувнята като оръжие за масово поразяване беше оглеждана отдавна, култивирана като гръцкия огън! И когато се хвърляше дълга, тежка и цветиста псувня върху диалогозиращия противник, се очакваше той да се изпепели от нейния напалм като кибритена клечка. Но уви, оня, сух и устойчив, само след секунда отвръщаше, изригвайки и той тлъста дълга превъзходна псувня, от която ушите на новобранец или на несвикнал с бойните действия посредник или политически наблюдател можеха да окапят като осланени листа.
Ако тези мъже бъдеха подкрепени от други мъже, с по една батарея и от двете страни на диалога, тогава за подпомагане на коефициента на полезно действие на псувните се измъкваха коловете от близките плетища и аргументацията в това кой крив и кой прав ставаше повече от солидна! Действията наподобяваха на една малка „Махабхарата", само че засега все още само между сухопътните войски.
Вярно, мъжките диалози „Ам ти?!", респективно „Ам вашите?", избухваха най-често по избори и след лов, ако бяха изпуснали дивото прасе да ги поздрави с кимане и да ги подмине към корията. Някои от ловците се питаха „Защо съм жив, бе мама му, като изтървах такова прасе?", но други сили от техния отбор атакуваха, че те, ония, са виновни. И като влезеше в сила диалогът „Ам ти?!" – всичко си идваше на място. „А ти помниш ли вашта партия оная година как падна?" – ако е за избори. Или – „Ти помниш оная година ваш татко какво диво прасе изтърва точно
на Арбалъка?" – когато става дума за лов. Диалогът се довеждаше до хоремага, т. е. в парламента на селото, та предаването биваше директно, на живо. И всеки можеше да участва.
Случваше се всички да залягат под масите, щото някои от противниците експериментираха нов вид барут, от който къщите се тресяха, кокошките не снасяха, козите помятаха, сякаш месершмити бомбардираха селото. Все заради пустото „Ам ти?"!
Женските диалози масово пламваха я на пита на новородено, я на друго женско соаре, когато дамите пийваха не само ментичка, но и от облака с мастичката!
Ех, женските страсти! Пламваха неочаквано, понякога дори само от една по невнимание изпусната клетва, някои продължаваха до пролетта, когато сееха фиданите за тютюна, други до вършитбата на общата вършачка на ТКЗС-то, но понякога се разгаряха по белялките – когато на лунна светлина белеха царевицата, узряваха в тиха война в прибираното на сусама през октомври, стигаха до Сава, Варвара и Никулден и подминеха ли Коледа, можеха да продължат дор до гроб при някои и то както казваме в Центъра на света – Хухла – „заради едната посрана клечка�
�?
По какво се различаваха и по какво приличаха мъжките и женските диалози „Ам ти?" става ясно от казаното до тук. Но няма да обобщаваме, за да оставим нещо все пак за писане на онези готовановци, които ще дойдат след нас да защитят докторска дисертация на темата „Ам ти?" И само с едно бегло сравнение с народите на Балканите тези тарикати ще станат доктори на науките и в България, и в Турция, и в Гърция. И мъдро ще изписват пред имената си д-р на нашенските науки!
Но искам да кажа на обикновените участници в диалога „Ам ти?!", че в никакъв случай не трябва да допускат логиката край себе си! Напротив!Колкото по-малко логика, толкова по-гарантирана победа! Логиката може само да те подведе в разни разсъждения, да ти загуби времето. Тук победата се изковава с количество – особено с лъжи! С количество клетви. Количество псувни.Респективно количеството безсмислени думи. Или клишета: комунизъм, държавна собственост, планово стопанство – при Експертите на прехода.И най-важното – количество време. Дали с�
� готов през цялото време на живота си да бълваш яко глупости и отрова? И ако го можеш, никоя логика не може да ти се опре. И всеки ще предпочита да те вземе в отбора си – партиен, телевизионен, селски – без значение! Ще те уважават цял живот!
Те само учените будали търсят там някаква си елементарна логика от времето на Аристотел!
А бе, емоционални абдали!
Така е доживял народът ни. Така и ще живее! С „Ам ти?!".
Затова, когато Сергей Станишев пита нещо си правителството на ГЕРБ, то не му отговаря по същество, ами му казва „Ам ти?!" Ти какво правеше в тройната коалиция?
Така в парламента всеки отговаря на всеки като включват и лайномет!
„Ам ти?!" е обсебила цялата парламентарна демокрация. Стари познати с нови парламентарни костюми ни лъжат на всички избори, че ще са различни. И как ги търпим тези малтретиращи ни чудовища! Тяхното „Ам ти?!" не допуска чист и неопетнен човек до политиката!
Ето защо по-добре улицата да влезе в парламента!
Ще ми кажете „Ам тя?!"
Ам Вие?
Иван БУНКОВ
0 коментара:
Публикуване на коментар