Той е роден „два-три деня преди, или после Петровден"
Захарий Стоянов
Този ден ти отива.
Име на камък, име на меч.
Ти неизменно навреме пристигаш,
щом ни трябва присъда и химн.
Ние републики триста да вдигнем,
все към твоята ще вървим.
Васил Иванов Кунчев, от българска майка роден! – най-великата, най-трудната и необяснима следа и загадка. За него не върви и не минава пилатовската „енигма". Такива нека са Гъливер, Сизиф, Одисей, Херакъл, че и Орфей…
А ние да застанем пред един паметник.
Сто тридесет и едно са паметните места в България – и единадесет в Аржентина, Румъния, Украйна, Сърбия, Франция, Гърция, Северноамериканските съединени щати…
И още милиони в сърцето.
Гледаме фотографии и рисувани портрети и се вглеждаме в бронза и камъка да търсим очите му.
Надничаме в бездна, която незабележимо гледа нас.
Впрочем най-подробният му словесен портрет от натура ни е оставен от неговия предател. Четем:
„Той е със среден ръст, светлокестеняви меки мустачки и когато говори, едното му зъбче повдига малко горната устна, а очите му са големи и пъстри… Ето, аз сам дойдох, аз издавам, искам награда!" Паметлив съзаклятник, доброволен доносник, знаещ цената си.
Конакът го възнаграждава. В Диарбекир. След младотурската амнистия по заслуги става пристав.
Питаме се, дали в един наш китен град в Централна Северна България, област Ловеч, една от най-хубавите улици още носи името на уважавания „главен даскал Иван", на предателя в сянка Иван Фурнаджиев – Топала.
И дали само четири са въпросителните подир „народе???"– тази страховита едничка дума на 54-та страница от тефтерчето на Апостола.
В тефтерчето му има и още за законотворци, които товарят народа с бременa, до които и с един пръст не се допират.
Но каквото и да си говорим, неизбродими са апостолските друми, високо в планината една кошута пие вода от стъпките му. Незнаен воин е неговият гроб, тихи са паметниците. Тихи като сенчест вир с есенни листа, алея в лятна градина, или широка равна поляна, от която панаирът и циркът са си заминали.
А Левски е свой човек и на панаира в Узунджово – и е пристигнал като личен търговец на анасон и носи от Цариград осемдесет дарени златни гроша за пушки „американки", система уинчестър. Харесва тази модерна скорострелна иглянка, има такава от Букурещ. И още GASSER WIEN, револвер с дълга цев и фабричен номер 16671. За един такъв знаем в Кърджали. Наши уважавани интелектуалци по местожителство в Англия твърдят, че то „американките" май не били пушки, а по-скоро мини печатарски преси.
Не спорим с българите по света. Българите в Аржентина, Румъния, Украйна, Сърбия, Франция, Гърция, Северноамериканските съединени щати. В юлския ден и те са излезли пред своите паметници.
Накрая, какво още. Ами най-лесното и най-трудното.
Да помълчим пред тебе, свети Апостоле.
Мълком да почетем един от свещените рождени дни! – на едната за всички нам България.
И да положим китка цвете за нейния един син и безсмъртен Апостол.
Иванко МАРИНОВ
P.S. За паметника на Левски в Ивайловград
Бюст-паметникът е открит по повод 164 -тата годишнина от рождението на Васил Левски, през 2001 година, с официална церемония от президента Петър Стоянов. Решението за издигането на паметника е на Общинския съвет в Ивайловград. Идеята е осъществена от община Ивайловград със съдействието на Общобългарски комитет и фондация "Васил Левски"
Бюст-паметникът на Васил Левски е изработен от фирма "Виваруж" -София. Бронзовата отливка на бюста е изпълнена по гипсовия модел на склуптурката Росица Мишева, а архитектурния проект, ситуационното решение и вертикалната планировка са по проект на арх. Атанасов.
90 сантиметровият бюст на Левски е монтиран на двуметров постамент в началото на градския парк в Ивайловград.
0 коментара:
Публикуване на коментар