Словото на Балабана трогна до сълзи ивайловградчани със „Сказание за времето след нас”

 Здравей, приятелю ! Добре дошъл !

Ивайловград разтваря свойте порти,

за да посрещне своя гурбетчия.

----------

И той се върна. Подир две години

митарстване в Европа и Америка-

отново съм във своя роден край.

О, Господи какъв прекрасен въздух !

Ухае ми на сок от дива круша !

--------------------

Така е, ама май, че друго няма

освен – ей този въздух див и чист,

ухаещ, както ти се изрази,

на диви круши, риган и смокини....

  Това е началото на музикално-поетичния спектакъл „Сказание за времето след нас", който бе представен на читалищната сцена в Ивайловград. Авторът, поетът Ивайло Балабанов, почетен гражданин на града , написа преди 10 години уникален сценарий. Поводът за представлението отново, както и сега, бе кръгла годишнина от трагичните събития за Ивайловградския край през злочестата 1913 година. Днес вече цял век оттогава споменът кърви и стене, вика изтънялата ни памет и ни кара не само да скърбим, но и с делата никога повече да не допускаме подобна трагедия. Дължим го на хилядите жертви, на героите , извоювали свободата. 

В творбата на Балабана всяко сказание въздейства силно, всяка дума е написана с огромна любов от майстора на словото и това не е случайно. Творецът е роден в ивайовградското село Хухла и неговата синовна признателност към родното докосва сърцата на всички негови съграждани.

Режисьорските и сценографски решения в спектакъла са на Румен Новаков, също почетен гражданин на Ивайловград и дългогодишен културен деятел. Те бяха умело пресътвотворени на читалищната сцена от самодейците.Думите на талантливия поет, имат такава сила, че ще живеят вечно, сподели Новаков. Чрез тях поколения ивайловградчани ще учат историята на своя роден край, защото : „Аз исках да намеря своя корен,/ да зная откъде съм и кога се появих на този свят и още/ да осъзная себе си, да видя/ огнището на своя първи род,/разпалено във древната земя/ между реките Арда и Армира/ и да взема въгленче от него ..."

Седемте сказания за отдавна отминалите времена разказаха с много вдъхновение участниците в самодейния театрален състав :Дарина Гайдарова, Станислава Овчарова, Ирина Андонова, Маргарита Богданова, Диана Маркова, Марийка Тонева. В спектакъла взе участие и кметът на общината Диана Овчарова, която имаше нелеката задача да пресъздаде най-кървавите събития за ивайловградския край, когато са опожарени, ограбени и поругани 9 села в „изстрадалата Ортакьойска кааза" .

 Умело потбраните песни и прекрасното им изпълнение от камерна формация "Армира" бяха чудесно допълнение към силното слово на Балабана, а танците на балетната формация по музика на Панчо Владигеров и от операта „Аида" предизвикаха възхищението на публиката. Така със силата на словото, музиката и танца ивайловградчани преминаха , както през великите, така и през скръбните времена на своите предци, за да стигнат до поклона пред родния град, така  както поета го е казал  :" Поклон пред тебе граде мой! Поклон, затуй, че свойто слънце ти ми даде, затуй, че дари със хляб и дом...затуй, че българската кръв е жива, поклон ти правя ! Доземи !"

Д.Маркова