•Напук на кризата хора с отворени за красотата сърца ще се отдадат на празника в навечерието на Илинден на върха, под който се събират границите на България, Гърция и Турция
•Кой ще бъде новият почетен селянин, който ще грабне статуетката „Цървулът и земното кълбо”, не е ясно, мистериозният комитет заседава мистериозно
•Организаторите се надяват да бъдат подпомогнати от бедните, на богатите им се свършили парите
Кога е основано ивайловградското село Хухла не се знае. Но според археолози на върха над селото Свети Илия или Илинденя е имало светилище от 12 век преди Христа. Наоколо се намират оброчни плочки на тракийския конник, на Дионис, на Сабазий. Имало е извор. Все още е запазена зидарията на кладенец с широко устие, но пресъхнал.
С християнството на върха се настанява култът към повелителя на гръмотевиците Свети пророк Илия. Вярвало се, че там е гробът на светеца. На Илинден жените на Хухла рано сутрин с песни и китки се изкачвали до параклиса. Там палели свещи и нареждали цветята около устието на аязмото, даже и след като пресъхнало. Има легенда за елен, който сам идвал, за да го пренесат в жертва. Но веднъж не го изчакали да отпочине от пътя. Станало е земетресение, след жертвоприношение еленът повече не дошъл, а кладенецът пресъхнал.
Сега параклисът на върха е възстановен от организаторите на „Мистериите“, а под него е направен малък амфитеатър, където се изявяват творците на фона на гледката надолу към Гърция и Турция чак отвъд минаретата на Одрин.
Езическо светилище е и ждрелото със странно водопадче – Хармищанското дере. Тук още може да се види схематична фигура на воин с ръка, свита в юмрук върху сърцето. Намерена е била и каменна глава на змия, която обаче изчезнала – някой я е отнесъл.
До водопада се намират така наречените Камъни на цар Дарий, които според видни геолози са отвали от много стари златни рудници, чиито галерии отиват в Гръцко.
Наблизо е и крепостта Родостица, която според археолозите е била резиденция на високопоставен византийски аристократ и където е отседнал цар Калоян преди да разбие латините.
Тепърва археолозите ще разчитат тайните на това магическо място. Но мистерии е имало. Има и сега – „Мистериите на Хухла 2012“ – празникът, който по Илинден привлича хора и творци от цяла България и отвъд границите й.
Но и мистериите, като всяко нещо, трябва някой да ги направи, организира,
подреди и задвижи. От самото им начало това е хухленецът Иван Бунков.
-Криза е, хората са се свили в черупките си, а вие организирате празник. Защо, не е ли трудно, възможно ли е изобщо?
Ивайло Балабанов с наградата „Почетен селянин на Хухла 2010“
- Ако можех, щях да отговоря защо. Просто много искам да има. В интерес на истината и на здравия разум, изобщо не би трябвало да се захващам, защото нямам кьорава стотинка. Винаги започвам от нищото, от една голяма дупка. Мечтая, драпам, сурна оттук-оттам, каня творци. И след това се чудя как да плащам. Много често това става за сметка на семейния бюджет. В къщи не гледат с добро око на това, но – такъв съм, не мога иначе.
- Много хора идват на празниците. Сред тях има бизнесмени, управленци, които няма как да не знаят как стават подобни събития. Не пожелават ли някои да помогнат?
- Повечето от хората изобщо не се сещат, че има трудности, защото през цялото време съм ухилен до ушите, колкото и да ми е непрегнато и изтощително. Наистина, една група хора помагат. Но времето е твърде тежко и които имаха пари, ги изчерпаха. Трябва да търся нова ниша, например между по-бедните. Всеки от душа да даде по малко – като вход за концерт. Затова сме приготвили с художника Владо Чукич едни картички, които на шега наричаме облигации. В тях е написано „Аз …. спомоществователствам „Мистериите на Хухла“. Сумите са до 50 лв. Сто души да си купят, това ще е голяма подкрепа за мен. Не че парите ще са големи, а защото ще имам свидетелство, че някого го е заболяло, че има желание празникът да го има.
Наградата „Цървулът и земното кълбо“, която се връчва на почетните селяни на Хухла
Парите отиват най-вече за хонорарите на изявените личности, които идват. Всъщност, са скандално ниски, почти символични в сравнение с това, което обикновено им се плаща. Идват най-вече, защото им харесва, защото са приятели. Но не може без нищо. Трябва да им се окаже поне внимание – да са в приличен хотел, да им дадем вечеря в хубаво заведение. На някои трябва да платя пътните, защото има и такива, които нямат големи доходи.
И все пак, дори в сравнение с големи градове, равносметката е в полза на малкото селце Хухла. Тук е пял Калуди Калудов, свирил е бендът на Васил Пармаков, играл е театър „Ла страда“, три пъти е пяла Валя Балканска. В поетичното четене са участвали Бойко Ламбовски и Деян Енев – класикът на съвременната литература, и много други. Ако трябваше да им се платят реалните хонорари, нямаше да се справим, даже ако разполагахме с бюджета на община Ивайловград.
- Кое по ред издание на „Мистериите“ ще е тази година?
- Не ги броя, най-вече защото мистериите са започнали много преди нас да ни има. На връх свети Илия е имало древно светилище, където е имало неподозирани за нас мистерии. Светилище е била и долината с водопада, имало е и до Камъните на Дарий. Всичко това е свързано с крепостта Родостица. Като задълбая в историята и собствените си усещания, съвсем интуитивно разбирам, че мистериите са започнали много отдавна. И може би затова сега, въпреки кризата, празникът се получава. Успяваме да направим „Мистериите“, сякаш някаква невидима сила ни помага.
И с всяка година се развиват и достигат апогей. Моят приятел Стефан Велев миналото лято заяви, че идва за първи път, но повече тук няма да стъпи. Попитах го: защо, Стефане, защото, ми отвръща той, беше толкова хубаво, че едва ли от това по-хубаво може да стане. Сигурен съм, че и тази година ще го опровергая. И на мен ми се струва всяка година, че по-хубаво не може да стане, но хората се палят повече от мен. Когато е хубаво, инерцията се самопоражда, настроението завладява хухленци и непрекъснато вече питат за „Мистериите“.
Колкото сме по-бедни, толкова по-голяма нужда имаме от тези празници. Усещам как се получи подем в Хухла откакто се провеждат. Отношението на хората към Хухла се промени. Промени се и отношението на хухленци сами към себе си и към света. Ако не бяха тези празници, селото щеше да е съвсем западнало. Сега се възражда един ироничен войнстващ дух.
- Кои ще са „гвоздеите“ на празниците?
- Както винаги, залагаме на съществен процент хухленско участие. Тази година ИК „Родопи“, на която аз съм управител, издаде книгата на Петър Василев, който, както знаем, е хухленец - “Българска орис“, поезия и спомени. Много истински, много честни текстове. Ще уцели хухленци в сърцата. Ще я представи проф. Владо Янев от университета в Пловдив. На четенето ще дойдат поети и писатели от цяла България.
Тази година правим жест на хумора. Ще бъде представен хасковският вестник „Каунь“. Езикът, на който се списва, е хасковският диалект, а хухленският е доста подобен на него. И за местните, и за гостите няма да е затруднение да разберат хумора. Убеден съм, че хухленци, които са големи шегаджии и артисти, ще се почувстват предизвикани. Ще си кажат, ние да не сме по-долу от хасковските кауни! И очаквам някой да скочи на сцената и да разсмее публиката с класически хухленски лакърдии.
Хухленка е и певицата Богдана Петрова, която спечели състезанието на бТВ „Гласът на България“. Тя ще изпее няколко от новите си песни.
С хухленска кръв е и Митко Карамфилов /бас китара и контрабас/, приятел на Хухла е Наско Хаджиев /саксофон/, ако успеят да дойдат. Те свирят джаз на много изискани места в София и по конкурсите. Те ще участват в джем сешъна в края на вечерта заедно с музиканти от Хасково, художниците от Кърджали Емо Пенчев /тромпет/ и Владо Чукич /клавир/ и гвоздеят на празниците – акордеониста Нешко Нешев, който е един от композиторите и музикантите в групата на Иво Папазов. Очакваме отново, както вече се случи на два пъти, буквално да побърка хухленци заедно с виртуозния турски цигулар Недим Налбантоглу.
За Налбантоглу в Европа казват, че може да накара цигулката да говори. Свирил е на Йехуди Менухин и английската кралица. Миналата година, облечен във везана българска риза, свири на върха и имахме чувството, че се отдели от земята. На свети Трифон Зарезан пропътува през няколко граници и през най-големите преспи, за да изнесе концерт в Хухла. Сега отложи ангажименти в чужбина, само и само да дойде и да свири тук. Заедно с него ще има още двама турски музиканти. В момента текат процедурите по издаване на визите им, които не са никак лесни.
Изненадата на вечерта ще е участието на певицата Ивелина Балчева. Тя е достолепна и величествена, гласът й със сигурност ще се чуе и в Гърция и Турция. В репертоара й великолепно се съчетават джаз и народна музика.
С концерт „Надпяване с водата“ в светилището на водопада ще открият Мистериите мъжка фолклорна група от Златоград. Изпълненията им великолепно ще се съчетаят с атмосферата на мястото.
Поканени са да участват и други певци и музиканти, които обаче не на сто процента е сигурно дали ще успеят и затова ги оставяме като приятна изненада за публиката.
Задължително всяка година „Мистериите“ на върха започват с участието на фолклорната група от Свирачи. Те са проекцията на Хухла. Свираченци са преселници от малоазийското села Коджа Бунар, което заедно с други малоазийски села е било създадено от хухленци. Запазили са песните и носията в автентичен вид, докато в Хухла вече ги няма. Още през Трагичната за Тракия 1913 г. хухленки са почернили за една нощ белите носии – жалейките за избитите синове, мъже и бащи и оттогава е такава. А песните си отидоха заедно с възрастните жени, които ги пееха. Останаха само записи. Сега певиците от Свирачи възкресяват фолклора на Хухла. Ще участват и състави от читалището в Ивайловград.
Надявам се, че тази година хухленци ще се наситят най-после докрай на хората на Нешко Нешев. Миналата година заради претоварената програма бяха недоволни, че не успяха да се наиграят до насита, до припадък. Сега ще имат възможност да тропат на хорото до зори.
Но молбата ми е да се замислят как се правят мистериите и да помогнат с малки суми.
- Определени ли са вече носителите на традиционната награда?
- Както се казва, хубав въпрос! Навсякъде трябва да има гласност и прозрачност. Но това не важи за нас. Можем само да кажем, че решението се взема от Мистериозен комитет, който заседава по мистериозно време в Хоремага. Не излизат оттам, подобно на Нобеловия комитет, 2-3 денонощия, докато не вземат решение, което обикновено съвпада с изчерпването на запасите от хухленско вино. Още не се знае колко и кои ще са носителите на наградата „Почетен селянин на Мистериите на Хухла“ – скулптурата на Емо Пенчев „Цървулът със земното кълбо“.
0 коментара:
Публикуване на коментар