Поетът Петър Василев с награда за цялостен принос

Какво ще ми говорите за тлен,

щом този свят, от памтивека грешен,

ще наследи от мене - подир мен - 

две праскови макар и две череши.

Петър Василев, авторът на знаменитото стихотворение "Наследство", станало популярно от вечния хит на "Диана Експрес", получи наградата "Александър Паскалев" на 40-те юбилейни Литературни дни "Южна пролет".  Отличието на поета идва в годината, която той ще чества своята 75-годишнина. 

Имам 15 книги, макар че в литературата количеството нищо не означава. Гордея се, че 13 пъти съм бил в журито на "Южна пролет", а точно преди 35 години, заедно с Антон Михайлов от Стара Загора и Иван Николов, положихме началото на хасковското дружество към Съюза на българските писатели, каза Петър Василев след получаването на наградата. Той благодари за оказаното му признание на местната управа и лично на градоначалника - инж. Георги Иванов.  Наясно съм, че възнаграждението за заслуги в провинцията не може да стане без благословията на кмета. Който може да ме обори - нека да заповяда, заяви Василев. 

Никой не е от хляба по-голям, особено ние - творците. Ако една такава награда породи раболепие и доведе до унизителни компромиси - нищо не може да оправдае автора, категоричен бе Петър Василев. Той пожела на дебютантите достойно поведение, вдъхновени творчески пориви и силен попътен вятър.

Поетът, който наскоро издаде сборника стихове и импресии "Българска орис", сподели, че предимно гневни думи и мисли се промъкват в главата му  напоследък и  изрецитира пред препълнения салон на театъра  стихотворението си "Глас".  По думите му, то най-вярно отразява състоянията, които го връхлитат все по-често. 

Петър Василев е роден в ивайловградското село Хухла на 4 юли 1937 година. Завършва гимназия в Ивайловград, а след това Института за прогимназиални учители в Хасково. По-късно завършва българска филология в Софийския университет. Учителства в Родопите. Бил е зам.-главен редактор на в. „Нов живот". Дългогодишен председател на дружеството на СБП в Хасково. 

П.Василев издаде през тази година 15 –тата си книга „Българска орис". Тя е на книжния пазар благодарение на ИК „Родопи" Кърджали. Неин редактор е Иван Бунков, а илюстрациите са на художника Владимир Чукич. Книгата включва 20 стихотворения. Изненада в книгата са импресиите . Те звучат като покъртителна балада от преживявания през времето на детството и младежките години на поета в родното му село Хухла.

Глас

Дочувам глас – и този глас ми казва :

„Опарен си ...Добре си обгорен.

Но други криха камък в мойта пазва

и те ще се разкайват някой ден.

А ти си гълтай своите илачи

и радвай се, че Бог те поживи.... „

Доволен съм от този глас....Обаче

Нещата се подреждат другояче

И нямам мир със себе си, уви !

Защото съм опазен. И защото

през три епохи мина моя път

и бях свидетел колко пъти Злото

С Доброто се сражаваха до смърт.

Но аз останах някак си на завет

и само в джоба съм държал юмрук...

Светът гъмжи от жертви и палачи...

Но щом не бях сред лудите глави,

сега ще гълтам гадните илачи

с добавката, че даже ви се плаче...

Но сухи са очите ми, уви !

Петър Василев