Ивайловградски въпрос
на всички ивайловградчани – с любов !
Ивайловград е най-накрая
на тази българска земя
далечен, сам като оная
последна наша буква „Я”.
Тук няма лястовици бели
и тук не вярваме в сълзи
Със ръжен хляб сме преживели,
но днеска хлябът ни горчи.
Защото в белите камбани
лежи велчална тишина,
защото вече се покланяме
щом срещнем бременна жена.
Направо казано и инак
градчето има бит суров
и се нуждае от поминък,
от бъдеще и от любов.
Ивайловград е бяло цвете
в Руфинкината планина.
Ще го опазим ли кажете
от вятър сух и от слана.
Със тази своя пледоария
аз искам да го защитя.
Без него думата България
е все едно без буква „Я”.
Ивайло Балабанов

Потомци на малоазианци спомниха завръщането на дедите им преди 100 години

вторник, 2 септември 2014 г.

С поднасяне на венци и цветя пред паметната плоча, увековечила спомена за заселването на малоазианци в ивайловградския квартал "Лъджа" започна тържествената част на празничните, четиридневни прояви,...
в 23:34 0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)