Ивайловградски въпрос
на всички ивайловградчани – с любов !
Ивайловград е най-накрая
на тази българска земя
далечен, сам като оная
последна наша буква „Я”.
Тук няма лястовици бели
и тук не вярваме в сълзи
Със ръжен хляб сме преживели,
но днеска хлябът ни горчи.
Защото в белите камбани
лежи велчална тишина,
защото вече се покланяме
щом срещнем бременна жена.
Направо казано и инак
градчето има бит суров
и се нуждае от поминък,
от бъдеще и от любов.
Ивайловград е бяло цвете
в Руфинкината планина.
Ще го опазим ли кажете
от вятър сух и от слана.
Със тази своя пледоария
аз искам да го защитя.
Без него думата България
е все едно без буква „Я”.
Ивайло Балабанов

100 години от завръщането на малоазийските българи честват жителите на ивайловграския квартал „ Лъджа”

петък, 22 август 2014 г.

Съборът е повод мнозина да се върнат към родолюбивите си корени, да се поклонят пред подвига на своите предци, които съхраняват своя бит и култура далеч от родината. За будните българи от Мандър, Мала...

Археологът Ивайло Кънев : Изключителна находка на Родостица -шест сребърни монети в бронзов съд

вторник, 12 август 2014 г.

Току-що при разкопки на крепостта Родостица край ивайловградското село Хухла екипът на археолога Ивайло Кънев се натъкна на изключително ценна колективна находка – шест сребърни монети в бронзов съд....