Гергана Кабакчиева, археолог от Национален археологически институт с музей при БАН и ръководител на проекта за реставрация на антична вила „Армира" край Ивайловград, в интервю за Агенция „Фокус
Фокус: Г-жо Кабакчиева, преди повече от два месеца започна реставрацията на антична вила „Армира" по проект на община Ивайловград. До какъв етап са реставрационните дейности на мраморните оригинали от антична вила „Армира"?
Гергана Кабакчиева: Проектът за сега върви много успешно, с малки изключения. Неизвестно е за мен на какво се дължи липсата на добри контакти с община Ивайловград, нали живеем във века на информационните технологии. В XXI век не е задължително човек физически да присъства някъде, за да извършва работата си. Контактите с община Ивайловград са затруднени. От друга страна със специалистите по консервация и реставрация, както и фирмата, която се занимава със строителните работи са много добри. В момента се работи по възстановките на перистила и богатата мраморна декорация на басейна. Това е украсата в центъра на вилата. Вдигат се колони, поставят се на оригиналните им места мраморни решетки и други елементи от балюстрадата. Това, което е най-забележително за момента е, че са вдигнати на място мраморните рамки от вратите на две от централните помещения. Те създават обем, дават възможност на посетителя, който няма археологическо виждане за един подобен паметник да разбере обема и красотата на тази вила. Отворили сме и оригиналния вход от запад и започват дейностите по мозайките. Опитваме се да възстановим красотата на антична вила „Армира", която е културно-исторически паметник със световно значение. По проекта се предвижда изграждането на цялостна микроинфраструктура около вилата, което ще придаде на древния исторически паметник завършен и привлекателен вид.
Фокус: Срещате ли трудности при изпълнението на проекта?
Гергана Кабакчиева: Като цяло дейностите се изпълняват. Ръководството на община Ивайловград обаче не уважава моите усилия този проект да се случи по най-добрия начин. Често не ме информират за една или друга стъпка по проекта, което създава не особено комфортни условия за работа. Моите идеи са това място да с превърне в една малка райска градина, каквато е било в долината на река Армира преди около 2000 години. Както е известно и от други обекти, с които съм се занимавала, щом съм се захванала с този обект, значи ще го завършим. Хората, които работят по консервацията, реставрацията, както и тези по новото строителство се справят със задачите си много добре. В контакт съм с тях и обсъждаме всяка дейност по проекта и от тази гледна точка нямам притеснения. Тези, които спечелиха търга за рекламните материали – триизмерна възстановка на вилата, изработването на филм и брошури въобще не търсят контакт с мен като проучвател на антична вила Армира и ръководител и не зная какви ще бъдат резултатите от техните разработки. Връзката е необходима, тъй като има много нови наблюдения и решения както за планировката на древната вила, център на голямо антично имение, а така също и за нейната декорация.
Фокус: Ще приключи ли проектът в срок и кога?
Гергана Кабакчиева: Обществените поръчки и процедури се проточиха много. Това е вярно. Това е проблем на повечето от проектите по ОПРР. Процедурите отнемат около две-трети от времето за изпълнение на проектите. По проекта за вила „Армира" има известно забавяне, но се надявам проектът да приключи в срок. Дейностите, за които няма удължаване, ще трябва приключат до ноември месец 2013 г. Другите пък са със срок до края на януари 2014 година.
Фокус: Какво включва изграждането на микроинфраструктурата около обекта?
Гергана Кабакчиева: Включва създаването на една паркова среда, алеи и художествено осветление. В т.н. заден двор, който е бил градина за отмора и почивка, сега ще бъде възстановена антична градина с фонтан, с места за отдих. Там ще бъде монтиран и един малък театрон (сглобяеми амфитеатрално разположени седалки), на които посетителите да сядат и да гледат представления, които от години се подготвят в Ивайловград. Разбира се, тази конструкция може да бъде използвана и за други цели. Целта е антична вила „Армира" да се превърне в едно оживено място. Когато едно място стане оживено, има живот, то може да се развива. Живата реклама е най-важна. Така, древната вила ще се посещава и надявам се това ще допринесе за развитието на туризма в община Ивайловград и икономическото развитие на региона. Много чужденци идват в Ивайловград след отварянето на границата през 2009 г. Потокът от гръцки туристи към Ивайловград е непрекъснат. За това допринасят и историческите места около Ивайловград. Там природата е много красива, с много хубави реки. Планината е с меки, достъпни хълмове. Мекият климат и спокойната атмосфера на планината са подходящи за семеен туризъм. Надявам се вила „Армира" да даде своя принос за благополучието и на хората от най-източната част на Родопа планина.
Фокус: Колко се е повишил туристическият поток като цяло към Ивайловград до този момент, с оглед и на разгара на летния туристически сезон?
Гергана Кабакчиева: Ако го сравняваме с времето, в което вила „Армира" не бе подготвена за туристическо посещение, може да говорим за 4-5 пъти увеличаване на туристическия поток. Има дни, особено по празниците, когато 400-500 души и повече посещават вила „Армира". Много е важно, че вила „Армира" е паметник, чиито останки се намират под защитно покритие. Това означава, че тя е отворена за посещение през цялата година. Туристите през зимата не спират, което е изключително важно и е благоприятен фактор за развитието на културно-историческия обект като туристическа дестинация.
Фокус: Какви други археологически обекти могат да бъдат развити като туристически обекти в Ивайловград?
Гергана Кабакчиева: Един такъв е крепостта „Лютица", която се намира само на 6 км над вила „Армира" и може да бъде включена в един общ маршрут с нея. Интересни паметници се намират в селата Долно Луково и Бяло поляне. В момента се проучва и една крепост, която за учените –историци и археолози е много интересна. Крепостта се намира над река Арда в последната теснина на нейната долина, преди да се отправи към равнината на гръцка територия. Крепостта се казва „Балък дере" и е разположена край с. Славеево. Тя е военна крепост от ранновизантийския и средновековен период. По размери не е голяма, но е с важно стратегическо значение. Там разкопките се провеждат от археолога Ивайло Кънев от Националния исторически музей. Много добре са запазени останките от крепостта. В момента се проучват сградите в центъра й. Тук вероятно е съществувала и раннохристиянска базилика за войниците на тази крепост. Друго интересно място за посещение в село Мандрица. Там се е произвеждал тахан и то в промишлени количества. Това е много полезен продукт от сусам. От там тахан се е изнасял чак до Цариград. През последните години все повече посетители привлича и село Хухла. Там се организират летни празници и фестивали, от които човек може да научи много за историята на региона, да срещне много хора на духа.
Фокус: Кои други обекти може да бъдат предпоставка за развитието на културен туризъм в България?
Гергана Кабакчиева: Обектите са много. Само по Оперативна програма „Регионално развитие" се изпълняват над 30 проекта. Целта на всички тях е значими исторически паметници да се оформят като обекти на културния туризъм. От началото на месеца се намирам в град Белене. Тук продължаваме редовните разкопки на античната крепост Димум в гр. Белене, финансирани от община Белене. Името си крепостта получава от това на тракийското племе димензи, което някога е населявало Беленската низина. Историята на тази военна крепост е много интересна. Изградена е в началото на I в. сл. Хр. от римляните и е просъществувала с малки прекъсвания до началото на VII в. сл. Хр. Населението обитавало региона е тракийско и остава такова до края на античността. Археологическите разкопки през тази година са концентрирани в югоизточната и източна част на Димум. Проучваме крепостните съоръжения. Работим с младежи от община Белене и очакваме добри резултати. Община Белене изпълнява проект по ОП „Регионално развитие".3.1. , който е озаглавен „Димум – древната митница на Мизия". Крепостта е охранявала една от най-ранните митници в Мизия. Сведенията за това историческо място са датирани още от началото на I век сл. Хр., т.е. по времето на управление на първия римски император Октавиан Август. Димум е крепост, която освен митницата е пазела и легионния лагер на Първи Италийски легион Нове край Свищов. Целият район на Беленската низина се развива мирно и животът процъфтява тук до около средата на III век, когато готските племена преминават Долен Дунав и опустошават крепостите и селищата по десния бряг на реката. Тази война е известна като Първа готска война. След края на тази война се налага в Димум отново да бъде настанена военна част. Тя е конна и издига здрава каменна крепост. В заливите край Димум ( днес Белене) преди повече от хиляда и осемстотин години са изградени пристанище за речни кораби, както и докове за поправка на кораби. Всичко това прави района на Димум (Белене) особено интересен както за учените-археолози, а така също и за всички, които се интересуват от древната история на траките. По проекта на община Белене за консервация и частична реставрация вече се работи в проучените сектори от крепостта. Целият пакет от дейностите по реклама на античен Димум - филм, 3D възстановка, макет, брошури ще помогнат за оформянето на Димум като една привлекателна туристическа дестинация и постепенното му оформяне като туристически продукт. Той ще бъде включен и в различни туристически маршрути по река Дунав и в региона. Надявам се, това да привлече повече български и чуждестранни туристи към Димум и Беленската низина.
Още за проекта от доц. д-р Гергана Кабакчиева в интервю през 2012 година четете на :
http://www.hsmaritsa.com/obschestvo/dots.-d-r-gergana-kabakchieva-armira-e-perlata-na-turizma-v-iztochnite-rodopi.html
-----------------------------------------------------------------
