Ивайловградски въпрос
на всички ивайловградчани – с любов !
Ивайловград е най-накрая
на тази българска земя
далечен, сам като оная
последна наша буква „Я”.
Тук няма лястовици бели
и тук не вярваме в сълзи
Със ръжен хляб сме преживели,
но днеска хлябът ни горчи.
Защото в белите камбани
лежи велчална тишина,
защото вече се покланяме
щом срещнем бременна жена.
Направо казано и инак
градчето има бит суров
и се нуждае от поминък,
от бъдеще и от любов.
Ивайловград е бяло цвете
в Руфинкината планина.
Ще го опазим ли кажете
от вятър сух и от слана.
Със тази своя пледоария
аз искам да го защитя.
Без него думата България
е все едно без буква „Я”.
Ивайло Балабанов

Празник на виното и любовта по Еньовден честваха в Ивайловград

понеделник, 24 юни 2013 г.

Че за виното и любовта има специален зимен празник,  знаем всички, но че и през лятото такъв празник е не само невъзможен, но и наложителен го доказаха в Ивайловград. Мнозина, обединени от...

На 1 юни - поклон пред невинните жертви през 1913 година

сряда, 5 юни 2013 г.

Тази година Международният ден на детето 1 юни на Илиева нива, край ивайловградското село Глумово, се превърна  в тракийско поклонение пред светлата памет на избитите над 200...