Замък на управляващи феодали откриха в "Родостица"

Основите на феодална резиденция бяха открити при археологическите разкопки на средновековната крепост „Родостица" в местността „Балък дере" край Ивайловград. Откритата сграда, чиито зидове са широки 1 метър, изградени с камъни и споени с бял хоросан, подкрепят тезата, че в крепостта е съществувала феодална резиденция, споделя ръководителят на разкопките археологът Ивайло Кънев, който е главен уредник в Националния исторически музей. Направените проучвания, приключили в края на миналия месец, са  маркирали  две помещения от тази сграда и вход, който води до основната част на формиращия се комплекс. На дъното на помещенията е открит плочник от плочести камъни и вторично употребени мраморни плочи. Най-голямата изненада са били  откритите две мраморни колони, информира Кънев. Според него крепостта на Балък дере не е била само и единствено стражева. Вътре в крепостта е имало замък, който вероятно е бил резиденция на управляващи феодали през средновековната епоха. 

Сондажът, който е направен на Южната крепостна стена показа, че контрафорсът е използван за построяването на дървено стълбище, по което се е стигало до върха на стената и оттам се е извършвало наблюдение към подстъпите за крепостта. Доказателство в тази посока са откритите отвори в стената, където са били поставени носещите греди. При извършването на разкопките в този участък в насипа е открит огромен капител с трапецовидна форма и релефен кръст, изобразен върху една от стените му, което показва,че в крепостта се е намирала голяма базилика. Начинът, по който е направен този капител  дава основание да се предполага, че е от периода IV-VI в. 

Сред откритите находки се отличава една паница от XIII в., направена в техника „сграфито". 

Намерените монети на император Константин VIII Профирогенет от X в., анонимни византийски монети от XI в., както и константинополски латински имитации от първата четвърт на XIII в., също потвърждават важното място, което е заемала крепостта в Средните векове. 

В археологическите проучвания през юли са взели участие работници, които е осигурила  община Ивайловград, както и студенти от великотърновския и софийския университети. 

Крепостта е трудно достъпна, но интересните археологически находки през годините могат да се видят в Общинския музей в Ивайловград. 

Крепостта за първи път е била частично проучена от археологическа експедиция през 2004-та година. Още тогава доц. Бони Петрунова изказва предположението, че крепостта е място, на което евентуално са живели прабългарски аристократи, изпратени от Преслав, за да подготвят и ръководят охраната на южната граница на Средновековната българска държава.

При археологическите разкопки  още  тогава  са  намерени множество монети, част от желязна стрела, стъклени отломки, пръстен и една особено ценна бронзова апликация, която е характерна за облеклото и украсата на дрехите на прабългарите аристократи. Апликацията е доказателство, че по времето на първото българско царство от Преслав са изпращали прабългарски аристократични родове, които да се заселят по тези места, за да отблъскват византийците, твърдят специалистите